За фарисеите

"Слушай това, което говорят фарисеите и не прави това, което вършат". Мисля, че имаше такова правило някъде в Библията.

Този, който търси историческата истина в Библията ще се запита какви са били тези фарисеи и защо са били необходими тези негативни оценки за тях. Това разбира се в крайна сметка може да доведе до два основни извода:

1.) Фарисеите са били кофти хора и правилото справедливо ни е обръщало вниманието към някои от техните негативи. Може дори да се обобщи, че те са били хора застанали срещу хода на историята; или
2.) Фарисеите са били хубави хора и несправедливото правилото е причината довела до тяхното омаскаряване в очите ни. Мнението ни за фарисеите е просто нещастно следствие от някакви вътрешни процеси в изрелското общество преди 2000 години.

Между тези два извода е невъзможно да решим къде да застанем. Всеки наш избор би бил свързан със собственото ни историческо развитие и в този смисъл - дълбоко субективен и по никакъв начин свързан с някаква сигурна обективна истина извън него. Ето защо, смятам, че на историческата истина в Библията може да се глежда като на любопитен факт, но не и като нещо повече.

"Слушай това, което говорят фарисеите и не прави това, което вършат". Истината в Библията, а и всеки друг свещен текст (но да не навлизам в излишни диспути какво е свещен текст) не е историческа. Истината е тук и сега. И всеки от нас - ти и аз читателю - знае, кои са фарисеите. Просто трябва да ги слушаме какво говорят и да не вършим това, което правят.

Разбира се може да ни зададат провокативния въпрос: "А ти не си ли фарисеи, че си седнал така да ни поучаваш?"
На него, аз поне, бих отговорил:
"Разбира се че съм - слушай какво ти говоря и не върши това, което правя"