Днес ми разказаха една история - истинска.
Живял някога един дядо, двадесет и втори набор. Като младеж, нали бил луда глава, отишъл на война. За разлика от други младежи той се завърнал в къщи и за спомен си оставил една пушка. Тя стояла години наред закачена на стената в къщи. Преживяла и сталинския култ към личността, и вълкочервенковия ентусиазъм, и априлската линия на Тодор Живков, и перестройката на Горбачов, и демократичните промени, и идването на царя, и създаването на тройната коалиция.
Накрая на решил, че прашния софийски климат не му понася и се отправил към село, където където спокойно да посрещне края си.
Дядото имал остарели разбирания за живота и преценил, че негова отговорност е да предаде пушката в полицията. Място където знаят какво да направят с нея. Не искал да я захвърли или да я остави в несигурни ръце. През войната видял какво може да причини.
Отишъл с пушката в столично РПУ по местоживеене, където му обяснили (правилно), че законовото средсво за предаване стария ветеран от Втората Световна Война е изготвянето на протокол за доброволно предаване. Дядото подписал протокола и с освобождаващото чувство на добре изпълнен дълг отишал да чака края си.
В РПУ завели случая като "входящ номер" и забравили за него.
Не щеш ли, случило се така, че районното закъсало за картончета, а наближавал края на годината - период на отчет и на проверка на свършената работа, когато всички започвата да търсят начини да покажат свършената си работа. Тогава някой се присетил за добрия старец, който сам си донесъл картончето под формата на пушка. Извадил прашлясалата папка, презаверил "входящия номер" като "ЗМ" и решил, че може да му се повдигне обвинение.
Всяка приказка завършва с "и три дни яли, пили и се веселили". Тази сигурно също ще завърши така на новогодишния банкет на МВР, на който ще се поливат отчетените резултати. За грехотата обаче ми е думата. Чудя се дали ще се намери прокурор, който ще се подпише, за да се повдигне това обвинение.
Живял някога един дядо, двадесет и втори набор. Като младеж, нали бил луда глава, отишъл на война. За разлика от други младежи той се завърнал в къщи и за спомен си оставил една пушка. Тя стояла години наред закачена на стената в къщи. Преживяла и сталинския култ към личността, и вълкочервенковия ентусиазъм, и априлската линия на Тодор Живков, и перестройката на Горбачов, и демократичните промени, и идването на царя, и създаването на тройната коалиция.
Накрая на решил, че прашния софийски климат не му понася и се отправил към село, където където спокойно да посрещне края си.
Дядото имал остарели разбирания за живота и преценил, че негова отговорност е да предаде пушката в полицията. Място където знаят какво да направят с нея. Не искал да я захвърли или да я остави в несигурни ръце. През войната видял какво може да причини.
Отишъл с пушката в столично РПУ по местоживеене, където му обяснили (правилно), че законовото средсво за предаване стария ветеран от Втората Световна Война е изготвянето на протокол за доброволно предаване. Дядото подписал протокола и с освобождаващото чувство на добре изпълнен дълг отишал да чака края си.
В РПУ завели случая като "входящ номер" и забравили за него.
Не щеш ли, случило се така, че районното закъсало за картончета, а наближавал края на годината - период на отчет и на проверка на свършената работа, когато всички започвата да търсят начини да покажат свършената си работа. Тогава някой се присетил за добрия старец, който сам си донесъл картончето под формата на пушка. Извадил прашлясалата папка, презаверил "входящия номер" като "ЗМ" и решил, че може да му се повдигне обвинение.
Всяка приказка завършва с "и три дни яли, пили и се веселили". Тази сигурно също ще завърши така на новогодишния банкет на МВР, на който ще се поливат отчетените резултати. За грехотата обаче ми е думата. Чудя се дали ще се намери прокурор, който ще се подпише, за да се повдигне това обвинение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар