Събота, Април 19, 2008

За победителите

Pugna - (ae f) e латинска дума, която съвместява сражението и битката със спора. В този ред на мисли, ако на латински се каже "В спора се ражда истината" винаги може да се разбере и в счисъл "В битката се ражда истината". И двете ще са верни. В първия случай, обаче, ще говорим за истината като съгласие, а във втория - за истината като фактическо положение. А относно втория случай се сещам още една приказка: Победителите пишат историята.

Петък, Април 11, 2008

За discriminate

Днес с изненада установих, че думата дискриминация може да има и позитивен смисъл:

discriminate

1. To make a clear distinction; distinguish: discriminate among the options available.
2. To make sensible decisions; judge wisely.

Четвъртък, Април 10, 2008

За писмеността

С развитието на писмеността сме загубили паметливостта си.

Вторник, Април 08, 2008

За личностите

Съществуват две личности - аз и околния свят със всички последици от това.

Понеделник, Януари 07, 2008

За доказателствата за съществуване

Една статия на Уикипедия, ме накара да се замисля по въпроса колко и какви доказателства трябва да са налице, за да се приеме, че даден човек е съществувал.

The information about him is so limited that it cannot be said with certainty that Ælle existed.
Информацията за него е полкова оскъдна, че не може да се каже със сигурност дали Елле е съществувал.

Бих казал, че информацията за моя пра-пра-пра-пра-дядо практически няма.

Неделя, Декември 30, 2007

За крайния детерминизъм

Крайния детерминизъм, дори когато признава човека за създаден от бог, всъщност го счита за най-обикновено животно. Ако се огледа наоколо, обаче, той (крайния детерминизъм) ще се сблъска с очевидното доказателство, че човек е необикновенно животно.

Краен детерминист, ще наричам всеки, който отрича свободната воля на човек, в това число: марксисти; калвинисти; хора твърдящи, че човешкия мозък е компютър и изучавайки компютъра твърдят, че същото се отнася и за мозъка.
Ей такива неща...

Събота, Декември 29, 2007

За големите детективи - 2

Шерлок Холмс и Еркюл Поаро.
Първият не забелязва красотата на една красива дама. Ясно структурираната му мисъл изключва емоцията. В истинския свят тя не съществува. Тя единствено е пречка замъгляваща точния поглед. Игнорирането на емоцията помага на Холмс да разреши случаите, пред които се изправя.
Вторият, напротив - изключително галантен, не пропуска да забележи красивите жени около себе си. Емоцията е навсякъде, целият свят е просмукан от нея. Тя е в основата на всичко. Градивният елемент на битието, от който изхожда всяко човешко действие или бездействие. Проследяването (изживяването) на емоцията помага на Поаро да разреши случаите, пред които се изправя.
Какво ли се е случило между Артър Конан Дойл и Агата Кристи?