Да ви кажа преди да съм забравил.
Ония ден реших да се придвижа до северозапада ползвайки любимия си железопътен превоз.
Ей, професионалистите от НКЖИ и от БДЖ, единствено чистата ми любов към този начин на придвижване е причина да не съм бесен! Други хора обаче може и да нямат моята обич и да са ви много ядосани.
Но да ви разкажа.
Първо, това да стигнеш до IЗ-коловоз на Софийската централна гара, след като си си купил билети от гишетата долу, се оказа истинско следотърсачество. За момент си виках: “Ей, добре че пристигнах половин час по рано! Можеше и да не стигна иначе."
Някой по-възрастен обаче като нищо ще вземе това разстояние за 45 минути и то с бързата си походка.
Толкова за НКЖИ-то
Сега малко за БДЖ-то.
Всяка опасност да изпусна влака беше предотвратена от БДЖ-то. И десет минути да бях закъснял, пак щях си хвана влака! Обаче то се случи нещо и дори по-интересно.
Пристигам запъхтян след цялото обикаляне на гарата и строежите по нея и в радост виждам, че трети вагон е последния - сиреч, най-близкия до мен. (Гонех варненския влак в 10:30). А във вагон № 3 ми беше запазено място № 32!
Вече стигнал, даже не се качих от най-задната врата, ами от предната - ей, така! - защото съм тежкар и не гоня влака!
Вярно, направи ми впечатление, че бая народ имаше около този вагон, а като влезнах вътре направо благодарих, че съм си взел запазеното място. Народ... Прескачаш се... и всички малко изнервени.
Стигам - купето пълно. Под № 32 стои някаква някаква дама около в шестдесетте. Изгледах я свирепо и предявих претенциите си към мястото.
И тук стана чудо. Оказа се, че дамата заедно с мъжа си, се качили на вагона, когато той още бил № 4. А видиш ли?! - 10 минути по-късно, вагонът станал № 3. Ко е туй нещо, сега?!
Аз наистина съчувствах, на дамата и нейния съ-пътник в живота, но доколкото, тази истина ме устройваше бях непреклонен и се настаних на мястото си. Веднага извадих книгата и се зачетох (няма по-велико място за четене на книги от релсовия транспорт, в това сме убедени всички, нали?!).
Обаче, не можах да де вглъбя веднага.
Малко гузен бях, че изхвърлих без вина, нещастните хорица, а и до ушите ми стигаше разговора на останалите пътници, че гледай как сега и тях ще дойдат да ги изхвърлят. Никой не ме обвини, но чувствах как всъщност съм изхвърлил всеки един от тях.
Разбира се, всички бяха на мнение, че вина за случващото се има преди всичко БДЖ (о да, то трябва да умре!) и конкретно неговите служители (те живи и здрави!).
Вика народа: Или са ни продали билети за несъществуващ вагон, или са сбъркали табелките. Ама как ще сбъркат табелките, влак с четири вагона и пак да не успеят да ги сложат.
И тъй! Докато подслушвах тези разговори реших да изляза на прозореца и да видя какво става. Мярнах някакъв зачервен служител с униформа, който говореше по телефона си и забързано вървеше към локомотива и до него подтичваше служителка. Излезех и питах зачервения за ситуацията с номерацията и какво се случва.
"Това е № 4 сега" - отговори ми служителката.
"А къде е 3?" - безпомощно попитах аз.
"Напред! Пред синия!" - отговори ми тя и двамата се изгубиха от историята.
Сконфузен се прибрах в купето и казах на изгонената от мен двойка, че това сега пак е № 4 и да си сядат на местата, а аз с багажа си тръгнах напред.
Там постояхме едно 10 минути след 10:30 и след това влака тръгна.
Я кажете сега, кой беше на смята тогава?
Ония ден реших да се придвижа до северозапада ползвайки любимия си железопътен превоз.
Ей, професионалистите от НКЖИ и от БДЖ, единствено чистата ми любов към този начин на придвижване е причина да не съм бесен! Други хора обаче може и да нямат моята обич и да са ви много ядосани.
Но да ви разкажа.
Първо, това да стигнеш до IЗ-коловоз на Софийската централна гара, след като си си купил билети от гишетата долу, се оказа истинско следотърсачество. За момент си виках: “Ей, добре че пристигнах половин час по рано! Можеше и да не стигна иначе."
Някой по-възрастен обаче като нищо ще вземе това разстояние за 45 минути и то с бързата си походка.
Толкова за НКЖИ-то
Сега малко за БДЖ-то.
Всяка опасност да изпусна влака беше предотвратена от БДЖ-то. И десет минути да бях закъснял, пак щях си хвана влака! Обаче то се случи нещо и дори по-интересно.
Пристигам запъхтян след цялото обикаляне на гарата и строежите по нея и в радост виждам, че трети вагон е последния - сиреч, най-близкия до мен. (Гонех варненския влак в 10:30). А във вагон № 3 ми беше запазено място № 32!
Вече стигнал, даже не се качих от най-задната врата, ами от предната - ей, така! - защото съм тежкар и не гоня влака!
Вярно, направи ми впечатление, че бая народ имаше около този вагон, а като влезнах вътре направо благодарих, че съм си взел запазеното място. Народ... Прескачаш се... и всички малко изнервени.
Стигам - купето пълно. Под № 32 стои някаква някаква дама около в шестдесетте. Изгледах я свирепо и предявих претенциите си към мястото.
И тук стана чудо. Оказа се, че дамата заедно с мъжа си, се качили на вагона, когато той още бил № 4. А видиш ли?! - 10 минути по-късно, вагонът станал № 3. Ко е туй нещо, сега?!
Аз наистина съчувствах, на дамата и нейния съ-пътник в живота, но доколкото, тази истина ме устройваше бях непреклонен и се настаних на мястото си. Веднага извадих книгата и се зачетох (няма по-велико място за четене на книги от релсовия транспорт, в това сме убедени всички, нали?!).
Обаче, не можах да де вглъбя веднага.
Малко гузен бях, че изхвърлих без вина, нещастните хорица, а и до ушите ми стигаше разговора на останалите пътници, че гледай как сега и тях ще дойдат да ги изхвърлят. Никой не ме обвини, но чувствах как всъщност съм изхвърлил всеки един от тях.
Разбира се, всички бяха на мнение, че вина за случващото се има преди всичко БДЖ (о да, то трябва да умре!) и конкретно неговите служители (те живи и здрави!).
Вика народа: Или са ни продали билети за несъществуващ вагон, или са сбъркали табелките. Ама как ще сбъркат табелките, влак с четири вагона и пак да не успеят да ги сложат.
И тъй! Докато подслушвах тези разговори реших да изляза на прозореца и да видя какво става. Мярнах някакъв зачервен служител с униформа, който говореше по телефона си и забързано вървеше към локомотива и до него подтичваше служителка. Излезех и питах зачервения за ситуацията с номерацията и какво се случва.
"Това е № 4 сега" - отговори ми служителката.
"А къде е 3?" - безпомощно попитах аз.
"Напред! Пред синия!" - отговори ми тя и двамата се изгубиха от историята.
Сконфузен се прибрах в купето и казах на изгонената от мен двойка, че това сега пак е № 4 и да си сядат на местата, а аз с багажа си тръгнах напред.
Там постояхме едно 10 минути след 10:30 и след това влака тръгна.
Я кажете сега, кой беше на смята тогава?
Няма коментари:
Публикуване на коментар