Оставка

Днес (Вчера-бел. автора) минах през празнуващото оставката множество.

Тръгнах си в отегчен, но после, вечерта ме обхвана и завърших деня в перфектно настроение.

Питате се сигурно сигурно, читатели мои (а вече знаете! Вие за мен сте повече от читатели! Вие за мен сте по-читатели!), защо пък точно днес ще съм отегчен!? Та нима Орешарски! - този най-неясен министър-председател в най-новата ни история - не депозира оставката на своя кабинет пред Председателя на Народното ни събрание!
УРА! ДА ЖИВЕЙ!

Да, въпреки този факт, отпразнуването на оставката от събралото се по софийските улици множество ме накара да се почувствам потиснат.
И най-много ме потисна липсата на ентусиазъм в гражданите на столицата.

Докато чакахме да си подаде оставката този Орешарски, другари, сме успели да изразходваме всякакъв уличен ентусиазъм.

А сега накъде?

Днес, по улиците на София се отвори шампанско. Но нямаше карнавал... Нямаше и капанчета с бира набързо отворили, за да посрещнат нуждите на щастливите празнуващи. Нямаше народно творчество и остроумия. Имаше само някакво чукане и ядене на орехи (което ми се видя някакъв дълбок, канибалски символизъм с маймунски уклон).

А преди година протестът беше обвиняван в прекалена карнавалност и несериозност. И, когато протестът постигна целта си, карнавал нямаше...

А сега накъде?

С Жоро Василев отидохме да си купим бира.
После така ми се пикаеше, че докато търчах, мъчейки се да не мисля за напъните на мехура ми, опитах да нахълтам в първото работещо заведение фиксирано от очите ми.

Пред заведението имаше тълпа млади хора живо вълнуваща се от случващото се вътре.

Оказа се някакво събрание на фенове на Левски.
Да пикая обаче не бях допуснат. Срещата била тайна.

'бах тия фенове на Левски! Да оставят левскар да подскача крак връз-връз крак пред централата на фен-клуба на Левски и да не го пуснат да се изпикае защото има тайно събрание?! Да бе жив Левски би измислил същото такова наказание за дошлите да подслушват, тайните събрания на революционната организация, турски мекерета. "Дошъл си да подслушваш,а? Търчи да пикаеш някъде другаде, браточка!"

"И да бием следващия кръг "чорбата", че, ако паднем пак, и то след като не сте ни пуснали да пикаем, когато толкова ни се е пикало, да Ви пикаем и на тайното събрание, да ви пикаем!" - проклетосахме с Жоро насъбралите се за тайното събрание млади футболни почитатели.

А сега накъде?

В крайна сметка, след като не ни пуснаха до тоалетната на Левски, с Жоро се изпикахме се зад паметника на Ботев, на площад Възраждане. Символизъм!

Сега съм спокоен, отпуснат и доволен от живота

А сега накъде?