За правният ми спор с ретора Протагор или как тръгна лошата слава на софистите

Преди много, много години, още докато живях в древна Гърция чух за известния ретор Протагор. Тъй като много желаех да изуча ораторското изкуство, а и бях богат безделник записах се в курсът му. Уговорката ни беше, че трябва да платя половината сума в началото на курса, а другата половина "след като спечеля първото си дело в съда". Обучението ми приключи, но въобще не бързах да започвам практика, не поради злоумисъл, а просто такава ми бе природата - безделническа.

Протагор няколко пъти ми намекваше да си търся клиенти и да ходя на съд, аз обаче му отвръщах, че е под достойнството ми да го правя, а клиентите сами трябва да ме намират, защото не съм някой просяк, а аристократ на духа. Накрая накрая Протагор така ми се ядоса, нарече ме "сополив, неблагодарен нехранимайко" и заведе дело в съда срещу мен.

Доволен ми пусна следната злобна бележка по роба си Хапий: "Каквото и да е решението на съда - ти ще трябва да ми платиш. Ако загубиш делото, ще ми платиш по силата на съдебното решение; ако ли го спечелиш, ще ми платиш по силата на нашата уговорка."

Аз обаче не му останах длъжен, предадох му по Хапий следната бележка: "Срам ме е от белите ти коси учителю, но трябва да ти кажа че големи дивотии говориш. Грешиш! Ако загубя делото, нищо не ти дължа по силата на нашата уговорка, ако ли го спечеля, няма да ти платя по силата на съдебното решение."

Съдиите обаче така и не се произнесоха с решение - неясен им бил спора. Чу се обаче, че съдията Аркесилай подшушнал на съдията Карнеад: "Ей, това със софисти работа да си нямаш" - и така ни тръгна лошо име.
Тогава името ми беше Еватъл