Из разговорите ми с Алексис Де Токвил

Един ден попитах Алексис Де Токвил:
"Кажи ми Алексис,

Защо американците издигат или съвсем дребни, незначителни архитектурни паметници или, напротив, гигатски архитектурни паметници, но нищо по средата?"

На което той ми отговори:
"Щастлив съм приятелю, че ми зададе този въпрос, тъй като наскоро разсъждавах дълго и задълбочено върху него и смятам следното:

В демокрациите индивидите са много слаби, но държавата, която ги представлява и ги държи здраво в дланите на ръцете си е много силна. Никаде другаде, гражданите не изглеждат толкова незначителни както в демокрациите; но и никъде другаде нацията не изглежда така силна и духът не я обрисува в по-величествени краски както при тях. В демократичните общества въображението отслабва когато хората мислят за себе си; но при мисълта за държавата то излиза отвъд всякакви граници. Затова не рядко хора, живеещи в стягащите условия на малки частни домове, се стремят към бляскаво великолепие в своите обществени градежи.

Така например, амариканците са очертали границите на гигански град на място, което искат да направят своя столица, а което, дори днес, е с насeление по - малко от това на Понтуаз. Според тях след време тук ще се събират милиони жители. Затова днес вече са изкоренили дърветата в околните десет мили, за да не би да е неудобно на тези бъдещи обитатели на този въображаем метрополис. В центъра на града те са издигнали великолепен палат, който трябва да бъде седалище на Конгресът им и са му дали името Капитолия.

Всеки ден отделните щати планират и създават страховити проекти, които биха изумили инженерите от големите европейски нации.

И така, демокрацията води хората към това да извършват малки, дребни индивидуални дейности, но и да издигат малък брой, но изключително значими архитектурни паметници. Между тези две крайности няма нищо. Следователно, само едни пръснати отломки от големи постройки не ни дават достатъчно информация за общественото състояние и институциите на хората, които са ги издигнали. Нито пък, мога да добавя сега, въпреки че е отвъд предмета на въпроса, по някакъв начин разкриват за величието, познанието или благополучието на хората, които са ги издигнали.

Винаги, когато една власт има възможността да събере цялата нация в изпълнението на един проект, тя би успяла, само да има поне малко техническо умение и достатъчно време, да изгради нещо величествено от техните общи усилия. Но това не е бива автоматично да ни води до заключението, че тези хора са били щасливи, просветени и дори силни. Испанците откриват Мексико претъпкан с прекасни храмове и големи палати, което обаче не спира Кортез да превземе Мексиканската Империя с 600 пехотинци и 16 коня.

Ако римляните разбираха по-добре законите на хидродинамиката те не биха изградили тези аквадукти, които виждаме около руините на техните градове и просто биха използвали по-пълноценно силата и богатството си. Ако бяха изобретили парната машина, вероятно нямаше да изпълнят обширната си империя, до най-далечните й краища, с тези изкуствени скални формации, които днес наричаме римски пътища. Подобни останки са едновременно могъщо доказателство и за тяхното незнание и за тяхното величие.

Нация, която ни е оставила следи за присъствието си само като няколко оловни тръби в земята или дребни метални пръчки на повърхността, може да е имало далеч по-голям контрол върху природата от римляните.


Като ми каза това Токвил се облегна назад в креслото си и всмукна с видимо удоволствие от лулата си, в която бе сложил някаква билка дадена му от старите индианци. Когато питах за нея той само се усмихна и ми рече, че някои билки, подходящи за стари и пропътували света французи, не са подходящи за млади и невидели нищо извън селото си българи.

Споделайки с вас този спомен приятели, искам да ви се похваля, че почивката на море ми се отрази наистина чудесно, отпочинах си и съм зареден с нова творческа енергия.