Господарите и гражданите

Скъпи приятели,
днешния ми пост ще бъде свързан с едно клипче от популярното предаване "Господари на Ефира" на което попаднах вчера. Клипчето е дълго около 8 минути и е озаглавено: "Нехайство към личните данни 2". Моля, ако не сте го гледали досега, хвърлете му един поглед и тогава преминете тъм текста по-долу.



"Господари на ефира" е предаване, афиширащо себе си като защитник на бедните, слаби и неоправдани български граждани. Така се случи, че смешките и лапсусите от телевизията заемат все по-малка част от него, за сметка на репортажи показващи опулени администратори, фирми - мошеници или църковни отци изгонили инвалиди от Троянския манастир.

Популярността на тези репортажи и ефекта, който имат, показват, че една не малка група от нас разглеждат това предаване като някаква крайна инстанция в естествения стремеж към справедливост. Спечелиш ли Господарите на своя страна то значи си прав (но това май е валидно при всички обществени строеве, а не само демократична, пост-комунистическа България).

И все пак, нека да опитаме да направим и няколко по-различени коментара освен очевидния - Директора на Районната Дирекция на Комисията за Защита на Потребителите Таня Димитрова е рядко безочливо същество, докопало се до тази синекура по Бог знае какъв безочлив начин.

Първият, Таня Димитрова има право.
Позицията, на която застава е защитима. Факт е че някой е дошъл в службата и е откраднал папки. Какво е било намерението при това действие - да покаже, че има сериозен проблем със сигурността или да се възползва от сериозния проблем със сигурността - е без значение. Смятам, че нито един, уважаващ законността, гражданин няма да вземе въпросните папки, а взелият ги при всички положения е зложелателен и е закононарушител.

Второ, поведението на репортера е не по-малко дразнещо от нова на г-жа Димитрова.
Има една симптоматичност у нашите журналисти - в мига в който се въоръжат с камера и микрофон сякаш излизат от нормалното си човешко битие и заговарят от позицията на висша власт. Нека помислим: кой нормален гражданин ще си позволи да остане в помещението на една институция след като директора на институцията му заповядва да я напусне?; кой нормален гражданин ще се качи на горния етаж на сградата, за да види има ли папки по пода след като директора му изрично му забранява това?; кой нормален гражданин ще отиде на мястото, където е поставена документацията на една институция (където и да се намира то), ще започне да ровичка в нея и да коментира как е поставена и какво съдържа (да не правиш това, последното, дори не ти трябва заповед на директора - разбиращо от самосебе си е!)?

Всичко това са риторични въпроси, но към тях ще прибавя още няколко: когато един гражданин извади микрофон и камера, той престава ли да бъде нормален гражданин?; издигали се над заповедите на директора?; става ли недосегаем от правните норми, на които сме подчинени всички останали?


Ако такова право се даде на всички нас, гражданите, то нямам против - всеки отива в някаква администрация, вади микрофон и камера и започва да се държи както сметне, че справедливостта повелява. Не съм склонен обаче да признаем това право само на журналисти, камо ли само на репортери от едно забавно предаване (пък били то франчайз на самия Берлоскони).

Трето, гледайки двамата участници в клипчето - дамата-директор и кавалерът-репортер - не бях сигурен кой от тях е по-нагъл и по-безочлив. И точно както "Господарите..." казват че Димитрова се "прави, че не разбира къде е проблема" упрека може да се отправи и към тях.

Проблемът им е че не разбират, че не са висшата инстанция в обществото ни; че със скандалните си репортажи не творят гражданско общество, а напротив отделят и себе си и дребния администратор попаднал в прожекторите им от нормалното битие на гражданина; че с бързите си отсъждания, кой е крив и кой е прав, в репортажите си, отнемат на другия възможността да се защити; че постъпваки така, го превръщат в жертва, която трябва да бъде защитена.

Възможно е след тази намеса на "Господарите" г-жа Димитрова да бъде освободена от длъжността си. Тъжното обаче ще е, че това да е защото не се е справила с работата си (което може и да е така), а защото отговорните за освобождаването й, ще се страхуват от срещата си със смелия господарски репортер; и ще предпочетат, като се появят по ефира, в някое следващо тяхно предаване, думите им да бъдат съпроводени с изкуствени аплодисменти, а не с изкуствени освирквания.

И тук, трябва да призная, че гледайки репортажа, в един миг започнах да симпатизирам на Димитрова. Безочливото и нагло държание на "Господарите..", с което обикновено смазват жертвите си и ги превръщат в мънкащи, съжаляващи и обещаващи всичко същества, този път се срещна с нещо почти немислимо в тяхната вселена - също толкова безочлив и нагъл отговор, в който Димитрова не се подаде на никакъв натиск, а продължи да настоява за своето като до пооследно разбира грешката си.

Понякога е готино да натриеш носа на "Господарите...", ей тъй да им дойде акъла в главата. А ако продължава в същия дух предвиждам голямо бъдеще на Димитрова. Тя е родена да бъде част от Господарите (справка: Не виждаме ли същата свещенна недосегаема тъпота и у вътрешния министър, чиято вътрешна правота не може да бъде разклатена и от най-наглия журналистически въпрос?!)

Тъжното е само, че гражданите пак ги няма никъде.