Да помислим добро за Премиера или защо Президентът на САЩ не стои сред първите редици на богомолците по време на църковните служби като проява на принципа на секуларната държава

Скъпи приятели,
преди време публикувах един текст, в който (крайно нескромно наистина) поставих своята личност като верен и безкористен съветник на премиера и си позволих да давам съвети (така е, от дете обичам да си представям нещо наужким и така и не преодолях този свой детски навик).

Тези дни попаднах на една дописка във вестник "Дневник". В нея се съобщаваше, че премиерът Борисов е изразил принципната си подкрепа за въвеждане на вероучението в българските училища.

Тук ви предлагам да оставим на страна всеизвестния факт, че това което веднъж каже премиера няма никаква стойност, защото след половин ден то е заличено от съзнанието му и (всеизвестно е!) природата празно не търпи, това природно дете - премиерът - запълва заличеното с всичко, което се изпречи пред очите му. Нашия премиер си е такъв (мисля, не съм намирал по-точно описание на неговия характер от чудесното есе на Цветозар Томов "Повелителят на Детските Сънища", което препоръчвам горещо на всеки заинтересуван от темата).

Този всеизвестен факт не е интересен! Дописката в "Дневник" ме заинтригува повече с разразилата се дискусия, където атеисти и теисти излязоха от простоватите думи на премиера и тръгнаха да нищят далеч по - забавния проблем за секуларността на държавата. Тук някъде онзи верен и безкористен съветник на премиера, наушким влезе в главата ми и ми продиктува следния текст.





'Сигурно сте се чудел, г-н Премиер, защо Президентът на САЩ, когато посещава църковна служба никога не стои в първите редици на богомолците. Напротив, ако въобще попадне в обективите на камерите, той е някъде от зад и незабележим. Човек направо да се чуди това президента на тази велика империя ли е или не!'


'И докато сте се чудел, все сте се питал: "Ама защо у нас е обратното? Защо винаги, когато влезнат в Църква, Президентите (а и Премиерите) все най-отпред ги изтъпанчват?"'


'Разбрал сте вече, че това изтъпанчване, най-малкото, оставя едно лошо впечатление у насъбралия се народ.'


"Гледай го, бе!" - мърмори си Народа под носа - "От как стана Президент (а и Премиер) все първи. Га че ще си помислим, че е така убеден в светото тайнство на литургията, че не иска да изпусне и най-дребния елемент в нея. Явно е за него тайни няма - нито държавни, нито църковни!"


'Знаете го, г-н Премиер, Народа! Все зевзешки се отнася към народното управление; и ако може да си направи някой каламбур за ваша сметка, веднага го е направил. "Лошото впечатление е пръв приятел на зевзека!" - усетил сте това по ехидния гъдел, който оставят вперените в тила ви народни очи, докато стоите изтъпанчен все най-отпред.'


'И знам, това мира не ви дава: "Защо ви слагат най-отпред, а после ви се присмиват?"'


Ще ви дам отговор на този въпрос (така както мога), пък Вие решете сам какво да правите - тежка и самотна е задачата на държавника (вярвам, вече сте го осъзнали).


Причината да ви поставят на най-видно място в църквата (с което се различавате от американските си колеги) е че нашата страна не е секуларна държава.


Да, знам, че сте изненадан от този отговор. Та разделението на Църквата от Държавата и светския характер на управлението й са безспорни конституционни принципи! Прав сте, така е. И все пак, именно жеста, че ви поставят на най-лично място по време на службите, прави видимо смесването между църква и държава у нас; разкрива кухотата на конституционния принцип.


За да не е куха една конституция, г-н премиер, трябва да четете всеки свой жест чрез нея и ми позволете да направя това сега вместо вас.


Влизайки в църква като Премиер, г-н премиер, в нея влиза Държавата във ваше лице. Но Държавата в Църквата не може да влезе, точно както Църквата в Държавата, защото те или са разделени или са едно (средно положение тук няма).


Ние се стремим (записали сме го в Конституцията) да ги държим разделени. Проблемът на другия вариант е че църкви има много - юдейски, хрискиянски, мюсюлмански и какви ли още не (а пък те самите на колко църкви са разделени, не се наемам дори да гадая). С кое от цялото това множество, държавата (във ваше лице) да стане едно?!

С което и да стане, резултата винаги ще е един и същ: държавата ще изхвърли останалите извън себе си (а това, не знам на вас, но на мен не ми звучи хубаво).


Разбира се, може да опитате, като премиер, да едините държавата с всички църкви -  като заставате на предните редици на абсолютно всяка важна служба на абсолютно всяко вероизповедание (т.е. да палите свещи и да се кръстите; да си носите килимче и да се кланяте пред джамията; да пеете текстове от тората; да пушите някакви смески, за да видите големия дух и т.н. и т.н). Да призная, това би било прекрасно, но се съмнявам, че този зевзешки народ ще го приеме без да погледне на подобно поведение от ваша страна с лошо око.


Ето затова, мисля си, по-добре е премиерът (а и президентът) да не влизат в църква (а и в джамия).


'Знам, знам! На езика ви е да попитате: Но какво ако все пак, президента на този зевзешки народ (а и премиерът му) се случи искрено вярващ и като човек има нужда да влезе в църква?'


Ще ви отговоря, отново четейки Конституцията.
Гражданинът има свобода на съвестта. Именно неговата съвест може да бъде единственото ограничение на вярата му. Нито един гражданин не може да бъде ограничаван в жестовете, които съвестта и вярата му сочат.


И разбира се, г-н Премиер, няма нужда да ви напомням, че и вие сте гражданин; и като такъв притежавате всички свободи на гражданина (като премиер имате само повече задължения). Като гражданин може да влезете във всяка църква, която съвестта ви насочи. Но там нямате нито право, нито задължение да се изтъпанчите най-отпред.


В църквата (а и в джамията и в синагогата също) гражданинът изчезва. Там той се превръща в дух! А спрямо духа юридическите постулати за свобода, права и задължения, които са земни и създадени от държавата, не могат да се приложат (нали започнахме този разговор, че държава и църква са отделени, да така е - те са напълно различни!). Къде ще застане тялото носещо този духа е въпрос на случайност (не е ли?)


Съмнително изглежда в очите на зевзеците, каква ще да е тази случайност дето изтрерва тялото на г-н Премиерът все на първите редици в църквата. "По-скоро Държавата не е намесила тук!" - ще си мисли народа и вероятно ще е прав.


А когато държавата се меси в църквата не можем да я наречем секуларна - защото държава и църква стават едно. Струва ми се това е причината американския президент да в църква да стои скромно някъде сред богумолците, а у нас да ви изтъпанчват все напред.


Благодаря ви за вниманието и позволете да напусна кабинета ви.