Скъпи приятели,
тези дни съм се замислил за личността на премиера Борисов.
Не мога да определя точното й място в Историята.
Дали Борисов ще се окаже зъл гений или жертва?; и ако е жертва, чия - на друг зъл гений или на обстоятелствата?
И в този ред на мисли, ние с теб, читателю, обстоятелства ли сме или не?
Защото, ако сме обстоятелства, да не се окаже премиера Борисов, наша жертва!?
(Но да не прекаляваме с двусмислиците, че в днешното наше време, не можеш да се знаеш, кой как ще те прочете...)
Хубаво е да се защитава човек.
Дори на премиера Борисов бих намерил оправдание.
Загубил се е той в Историята, уважаеми съдебни заседатели, залутал се е по начин, по който не си бе представял. Защото, нека да си признаме сами пред себе си, за да си представиш нещо си трябва мисъл; и колкото повече мисъл, толкова повече представяния.
- Уважаема публика! Сега пред вас ще излизе - Най-Справедливия, Най-Всемогъщия, Най-Вездесъщия - Господин Бойкоооооооооо Борисоооооооов!
(чухте ли гласа на г-н Слави Трифонов)
Господин Борисов, уважаеми съдебни заседатели, не си представяше нищо по-различно; но това е толкова естествено, няма човек който да не си представя Бог; и тук идва вашата вина, уважаеми заседатели; защо никой не му каза че не е?
Защото, всеки от нас, чака от другите да разбере, кой е.
И ето как, уважаеми читателю, Горкия Бойко, се оказа жертва на обстоятелствата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар