понеделник, октомври 18, 2010

В търсене на тезата

Тези дни се занимавам с търсене на теза. Обяснено ми бе, че за да открия тезата трябва да търся въпроси. Дадена ми бе литература по въпроса: "Как се търсят въпроси?" и там прочетох, че е чудесно да се задават всякакви въпроси, особено когато човек нe знае. Че в крайна сметка тезата трябва да покрива поле на човешкото незнание!

Това ме вдъхнови! Че това трябва да е лесно. Спомних си за стария приятел Сократ, който на процеса срещу него разказа историята как Оракулът бил казал, че той е най-мъдрия из между атинианите; и как, зачуден от това, започнал изследване, за да разбере какво ли е имал предвид Бога с това; и как си наврекъл омразата на всички с това, че разбрал, че въщност знае най-малко от всички, и че единственото, което знае, но пък другите не знаят е че човешкото знание в сравнение с божественото е всъщност незнание и е смешно да се гордееш с него.

И си помислих тогава, що за безумна е амбициозността в учението! Каква амбиция можеш да имаш в преследването на човешкото незнание? Единствената смислена нещо, което можеш да преследваш е удоволствието да откриеш колко не знаеш, защото то винаги ще е повече от това, което знаеш; а амбициозния човек не знае какво е удоволствие.

И тогава ми хрумна въпросът!
Защо двамата герой на нашата западна цивилизация, а именно - Сократ и Исус, са жертва на несправедлив процес?

И продължих:
И нима, ние, наследниците на тези, които ги осъдиха може да претендираме за някакво морално предимство на правната ни система над правните системи на другите цивилизации?

Три са възможните отговори.

1. Да, можем! Защото сме извлекли поука от колосалните си грешки.
2. Не, не можем! Защото веднъж направена грешката се понася завинаги.
3. Въпросът е неправилен! Защото това, което сме е това, което сме и то е такова каквото е и нищо друго не е възможно.

Това обаче са възможните отговори на втория въпрос, но не и на първия. Уау, отговорът му би бил чудесна теза. Знае ли някой отговора на въпроса?

(тук се сетих, че съм си оставил цигарата навън и побързах да изляза, за да си я допуша)

Няма коментари: