Суперегото на Бай Ганьо или как Смелият Анонимко посети европейските институции, а някои си помислиха, че може би трябва да бъде арестуван

Както редовните читатели на този блог добре знаят от понеделник до сряда бях на Study trip. Посетих не една и две европейски институции, където научих не едно и две важни неща.

Едно от най-важните неща, които научих например е че притежавам нож. Това на пръв поглед съвсем невино откритие, разбуни не един и два духа в нашата сговорна учебна дружина и бе обект на не един и два разговора.

Всичко започна съвсем невинно от един с нищо незабележим обяд, който получихме в Холандското представителство в Европейския съюз. От десет дни то се бе разположило в съвсем прясно ремонтирана сграда само на стотина метра от централата на Комисията (която, както ни бе обяснено в последствие, се разполага в още 69 сгради в Брюксел). Само седмица преди пишещия тези редове да стъпи в тази нова сграда, самата Холандска кралица била дошла тук, за да я открие с особени почести.

Сигурен съм обаче, че обяда, който са предложили на кралицата съществено се е различавал от нашия, който се състоеше от две големи чинии сандвичи. Беше ни обяснено, че можем да обядваме по време на лекцията и че това е нормално и често срещано явление във висшите западни класи. Аз, разбира се, при първа удобна възможност си взех един сандвич и след като отбелязах, че някой от групата ни си взима по повече, смело, по време на важното обсъждане: "Как се прави европейска политика", си взех още два.

На излизане забелязах, че в чиниите са останали още сандвичи и тъй като не знаех кога и къде ще ни бъде следващото хапване, пък и ми беше жал за неизядените нещастни парчета храна, чиято съдба вероятно щеше да ги отведе в кофата за боклук, реших да си взема още два сандвича, които внимателно увих в салфетки и поставих в джоба си. Доволен от тази си хитра постъпка се отправих заедно с всички други към сградата на Евро-парламента в Брюксел*.

Така се получи обаче, че в тази сграда мерките за сигурност бяха по-серизони от предните. Беше необходимо да си поставим чантите, дрехите и коланите в специалните скенерни машини, които да ги проверят за опасни предмети. Спокоен и с усещането на професионалист (минал съм пред не една и две подобни инспекции) поставих нещата си, преминах през скенера и ги зачаках да излезат от другата страна на машината. Тук някъде машината спря... лентата тръгна на обратно и аз с ужас си помислих: "Божке, откриха ми сандвичите!"

Много се притесних: "Ще ти извадят храната от джобовете и всички ще ти се смеят!" - чух безмилостния глас на суперегото си - "Голям позор! Типичен българин в Европа! Срам! За смях стана, ей!"

Служителят обаче ме попита: "Имате ли нож?"

"Ух" - отдъхнах си аз - "това ми е ключодържателят**" - казах и го извадах изпод сандвичите в джоба ми ухилен до уши. Служителите го взеха и ми насаха разписка, с която да си го получа на излизане.

Това ми спокойствие обаче бе напълно неразбрано от голяма част от съгрупниците ми.
"Защо носиш нож тук?" - получих леко обвинителни въпроси, а моят отговор, че това не е нож, а ключодържател някак не ги задоволяваше, аз обаче си мислех, че тези западняци съвсем са западнали на тема сигурност и анти-тероризъм.

На следващия ден посетихме една от сградите на Еврокомисията. С заучен жест извадих ножчето си (което вече бях престанал да разглеждам като ключодържател) и го подадох на служителите, които отново написаха протокол.

Тук последва изненада. До мен се приближи асистент-професор, доктора на юридическите науки Фират Ченгиз, придружителят ни в този трип. Каза ми:
"Моля те, моля те, моля те! Утре, в съда в Люксембург не носи нож!"

Леката паника в гласа й ме притесни:
"Добре" - отвърнах аз - "щом ме молите, така да бъде. Но все пак искам да знам защо"

Отговорът и съвсем ме смути:
"Защото ние положихме много усилия да организираме това пътуване. А ти постоянно носиш ножове в институциите, трябва да попълваш документи за това и излагаш репутацията на Тилбургския университет!"

Признавам, не се бях чувствал така зле от дълго време. Следващите два часа не слушах никаква лекция, а трескаво мислех - какво всъщност ми каза тази жена? Изведнъж обаче ми хрумна правното обяснение на случая и това ме успокои. А то е от ясно по-ясно, беше ни дадено в първата лекция на трипа изнесенани в европейската служба за защита на данните: Всяка информация, която се изисква от нас може да се ползва само за конкретна цел и след постигането й следва да бъде унищожена възможно най-бързо. В случая, информацията, че аз нося нож под формата на ключодържател в евроинституциите следва да бъде използвана само, за да ми го върнат на излизане и след това документа се унищожава (поне ако вярваме на европравилата).

Тази, чудесна юридическа обосновка така ми хареса, че ми премахна веднага лошото настроение и реших при първа възможност да блесна с него пред асистент-професор Ченгиз. И така, след лекцията се приближих към нея и й казах:

"Добре, обещаното си е обещано, няма да нося нож в съда в Люксембург, но чуйте каква страхотна правна логика извадих!"

"Не, сега" - отвърна ми студено

"А, кога? Все пак имам право да дам обяснение"

"В твоето свободно време" - каза тя

Това пак ме смути:
"Добре, уведомете ме кагото имам свободно време" - смутолевих аз и в един момент видях асистент-професора като малко и дребно човече смачкано от суперегото си, което й казваше, как моя нож, в тези европейски институции се явява пречка тя да стане професор в университета на Тилбург***

В рейса, по пътя за Люксембург съгрупниците ме питаха:

"Вярно ли, че днес пак си донесъл нож"

А, аз какво да им обяснявам - нож ли е ключодържател ли е, ще убивам ли с него или ще си режа хляб, взех че им разказах как с един приятел журналист се опитвахме да ни арестуват пред НДК, ама не ставаше и не ставаше



-------------------------------------------------------------
*Да, знам че Европарламента по принцип е в Страсбург, но така се оказало, че било по - удобно евродепутатите да бъдат в Брюксел. Тъй като обаче, в Договорите било изрично записано че Европарламента ще заседава поне 12 пъти годишно в Страсбург се получила лека колизия между удобство и правна форма. И доколкото договорите могат да се променят само по най-демократичния начин - а именно чрез пълно единодушие на Държавите - Членки, опитите седалището на Европарламента да се премести изцяло в Брюксел среща твърдата опозиция на Франция. И така, всеки божи месец, цялана кохорта от 736 евродепутати, всеки от които придружен от помощници, секретарки, секретари, приятели, любовници, страсти и неволи и т.н. се пренася от Брюксел към Страсбург, а после и обратно, за да се изпълни буквата на закона. Удоволствие, което струва на съюза ни няколко милиона на местене, но което допринася за развитието на туристическата индустрия в гр. Страсбург и неговия регион.

** Нали се сещате за тези швейцарски ножчета, които М-тел раздаваше по едно време ако си купиш Прима

*** Да си призная, когато веднъж видиш преподавател така малък, трудно след това можеш да го видиш като голям.