54 и Логиката

Тези дни получих колет.

Всъщност в началото не знаех, че е колет. В началото получих една бележка.
Бележката беше върху бланка на TNT - холандските пощенски служби.

Всъщност, повечето текст беше от бланката, бележката съставляваше само две ръкописно написани цифри - 54.

Това го разбирах. Опитах да прочета останалото на разваления си холандски.

Как се чете на развален език?
Ами с много мислене. Така се налага понякога - да заместим думата с мисъл.

И така мислех дълго и задълбочено. Какво ли може да значи всичко, което обкръжаваше 54.

В тези моменти ми идва на помощ логиката.
Тя започна да ми задава подсказващи въпроси:

"Добре, какво е това?"

- Ами бележка - отговорих аз

"Не е точно обикновена бележка, нали?"

- Ми не, от пощатата е - отговорих аз

"Аха" - обнадеждаващо ми подхвърли логиката

- Аха - сетих се аз - трябва да получа нещо!

"Не е колета с зимните ти дрехи - вече го получи" - напомни ми логиката.

- Не!

"Не е и писмо - иначе щяха да пуснат през процепа него, а не тази бележка" - отново ми подаде логиката.

- Значи е колет! - подскочих аз

"Аха" - каза логиката вече усмихнато

- Ми отивам да го взема - нетърпеливо се пресегнах за обувките си

"Чакай, чакай. От къде?" - възпря устрема ми логиката

- А така, ами от къде?! - сепнах се аз

"Не прилича да е от същото място от където взе предния си колет" - посочи ми този факт логиката.

- Не, тогава пишеше Jumbo и беше ясно от къде, а сега не! - почти със сълзи изплаках аз

"Но сега пише 54, а ти живееш... живееш на..." - със умилително снизхождение ме погъделичка логиката

- На 58 - неразбиращо казах аз.

"Аха" - каза ми логиката.

- Аха - казах аз - Значи са объркали нещо адреса... и са го пратили на 54. И сега ме питат дали искам да си го взема! Ама в това няма никаква логика! Ако са объркали адреса, от къде пощите ще знаят точния ми адрес, за да ми оставят тази бележка, а и ако са го знаели, защо просто не са ми го донесли направо тук - съсипах логиката си с логика

"Идиот!" - кресна ми логиката - "търчи към 54! Не е имало никой в къщата и са ти оставили колета там! Тъпанар"

И като ми каза това логиката, аз погледнах бележката отново и то вярно това пишеше на съвсем правилен холандски (при това се бяха използвали учтивите форми U и Uw, за да се обърнат към мен)

Дори не си обух обувките. По джапанки из джапах през снега, а от 54 усмихната дама на средна възраст ми подаде един пакет.

Отворих пакета и открих един автобусен шофьор който искаше да бъде бог и чиф ръкавици.

"Ама в това няма никаква логика помислих си аз"

- Не няма, ама чуй тази песен и в нея няма - намигна ми логиката - ама е красива

Аз логиката си я обичам, ако и да ме хока по някога