понеделник, януари 10, 2011

Да бутнем паметника или един коментар, който колегата Иво Инджев изтри

Вчера разбрах от колегата Инджев, че тези дни у нас са се провели два митинга на едно и също място, с основна цел един и същ обект, но за сметка на това, мотивиращи ни към коренно противоположни действия:

Да бутнем или да запазим Паметника да Съветската Армия?

Разбира се, господин Инджев е известен със своята пристрастност към едната теза. Вероятно поради този факт, в неговия блог, единият митинг бе описан като демократичен, а другия като зомбиран от (не)известни кукловоди.

Не това обаче беше основна теза на коментара, който написах под статията.

Написах, че ми се иска хората, окупирали за себе си името "демократи", но разбиращи под това един краен анти-комунизъм; и които (трябва да признаем) бяха много активни през последните двайсет години - да поемат своя дял от вината за това, което ни се случи през тях.

Ще ми се да си зададат тежкия въпрос - Къде сбъркахме ние?

В коментара си до г-н Инджев, опитах да покажа че голямата вина на анти-комунистите през тези години към обществото ни е че го излъгаха (вярвам, несъзнателно). Излъгаха ни като свързаха създаването на демокрацията с премахването на символите.

"Да махнем петолъчката от партийния дом" се приравняваше на взимането на властта от народа.
"Да бутнем мавзолея" ставаше равно на изграждане на гражданско общество.
"Да премахнем паметника на окупатора" се разглеждаше акт на самоуправление.

Но през целия този период, небрежно забравяха да споменат това, че ако комунистическата върхушка успя да си подпали партийния дом, то в нейна огромна полза работеше една насъбрала се тълпа от демонстриращи, които скандираха, че няма да си отидат докато не се махне петолъчката; и че
докато хвърляхме сили и емоции да бутаме Мавзолея не се научихме на това как да се самоуправляваме; и че
дори да бутнем паметника на Съветската армия това няма да ни измъкне от тоталната безидейност в която сме затънали.

ДС не е виновно за това! Нито (не)видимите кукловоди, нито БК(с)П.
Смятам, за това вина носят войнстващите анти-комунисти, които ни убеждаваха, че пречките за постигане на демокрацията се коренят повече в бетонни структури, от колкото в начина на мислене; и с това не видяха в демокрацията повече от паметен символ, на който е добре да поднесеш цветя по време на сватба, но през другите дни можеш и да не му обръщаш внимание.


П.П.
Коментарът ми при колегата беше доста по-хубав горното. Написан бе на един дъх, с вдъхновение, което липсва тук. За жалост с изтриването му го загубих безвъзвратно, за което съм леко сърдит на Иво Инджев.

П.П.П.
Забелязах, че gradinko е написал много приятен пост по повода, който ви препоръчвам.

8 коментара:

Анонимен каза...

Ние, Вашата публика, не знаехме, че сте колега на Инджев, т.е. - журналист;), но пък знаем пристрастията ви към анархизма, който е просто в другия карай континиума, т.е. - най, по-десния.
И кой искате да съхранява историята, като сте против държавността?

Смелият анонимко каза...

С колегата сме блогъри, а не журналисти.
И не искам да съхранявам историята - тя е изтъкала настоящето, така че и да искам не мога да я изтрия.

Анонимен каза...

Това Ви изказване обезсмисля паметниците, така че несъзнателно подкрепихте Инджев.

Смелият анонимко каза...

Не мисля, че Иво Инджев смята паметниците за безсмислени, напротив, смятам че им отдава твърде голямо значение

Unknown каза...

Хаха, и на мен Инджев ми изтри коментара. Само веднъж съм го срещал преди и говореше обилно против цензурата. Ама в собствения му блог никак не търпи плурализъм:)

Смелият анонимко каза...

'Б ли го какво търпи. Отдавам го на това, че след уволнението от БТВ е сериозно травмиран и реагира остро на всякакво несъгласие

Анонимен каза...

Нит съм му адвокат, нито приятел. Не съм и съгласен, със всяко изречение, което е написал, НО:
в какво точно го обвинявате Инджев?
В това, че не ви е допуснал, до личният си блог? Е това ли е проблема? Ами и някои от вас не бих допуснал- не ми пасвате, няма ви- тва е! Мой си е блога, мои са и предпочитанията. Дали пък, не се смятате за много повече от повечето, а?

Смелият анонимко каза...

Иво Инджев е икона на българската журналистика - признавам.
Просто, стана ми мъчно за хубавия ми коментар. Все пак лично си го измислих.