Още една прилика на днешна България и сталинова Русия (ако и разлики да има)

Днес виждам Медиите заглавят: Гришата Ганчев му били повдигнали обвинения.

Статиите - нищо особено - обикновените прес-съобщения (сътворени от трудоваци на заплата).

Коментарите обаче се чудят (реторично?) на резкия обрат в съдбата гришова; като древногръцки хор припяват:

Видиш ли как мени се съдбата - до ония ден (е хайде, месец) бил той пръв приятел с премиера, а днес - премиерната прокуратура на България (е хайде, специализирана нека бъде) му повдигнала две обвинения.

Престъпна група водил и заплашвал!

Чудят се коментарите, а на мен ми просветва една лекция жижекова. Казваше Жижек там един известен факт. По време на Терора през 30-те, в Русия най-опасното място било най-близкото до Сталин. Малко от близкото му обкръжение преживяло терора.

И ето как, отговора на, защо съдбата така се обърна на Гришата, сам влиза в устата.

Има прилика между днешна България и сталинова Русия (ако и да има разлики).

Но като гледам как хората се радват на това нещастие гришово (най-много, да поплюят по съда, задето пуснал Ковачки) се питам дали, и през 30-те, пак така Народа е злорадствал;

защото, ако е злорадствал, дори не е разбрал, че е живял в

ТЕРОР


(за който знаем всички ние )