Приземяване, приземяване, приземяване

Толкова време мина, а скъпият ми читател стои без пост.

Е, време е читателю, малко да попостиш.

Днес, например, вниманието ми бе привлечено от новина за поредна българска драма. Баумгартнер  откраднал проекта на наш сънародник.

"Брей да му се невиди" - викам си на акъла - "само кражби в тази България!"

И сега ще направя нещо чуждо мене, читателю; ще призная!

От доста време насам не бях чувал новини за някакъв готвен човешки подвиг. Подвиг, в онзи смисъл на напълно безсмислено съвършенство, от което ти става хубаво, че си човек. А и нека да признаем, каквито и имена да чухме все бяха европейски (а ние, знаеш, сме европейци). И съвсем искрено, по човешки, исках Баумгартнер да се приземи като един успял човек!

Това ме караше да се чувствам по-щастлив тези дни.

И признавам, искрено плясках с ръце когато екипът му избухваше в аплодисменти, ако и това да е напълно безсмислено; Та той фърчеше със свръхзвукова скорост към земята и едва ли му е било до това дали го аплодирам или не. Ама ей на, сега си мисля, че може и аз да съм му помогнал с този Butterfly effect.

А днес, пак трябва да призная, нашия сънародник ме ядоса. Сетил се той, три дни след кацането, че той пръв бил се сетил.

"А бе, уйо" - бих му рекъл - "а бе, сънароднико! Не си ли чувал, че едно е да можеш, друго е да искаш, а трето и четвърто е да го направиш. Стига рева, като магаре, стига се тръшка! Всичките ни правиш за срам! Ще рекат, че сме големи ревльовци. Ще се изложим пред чужденците, пак..."

П.П.

Някакъв цитат на въпросния Баумгартнер циркулира тези дни из нета, чак аз си го постнах на стената. Незнам казал ли го е, не го ли е казал и преводача справил ли се е или не, но звучи страхотно в своята човещина:

Ще ви кажа нещо - когато седи над света, човек става така смирен, че вече не мисли за подобряване на рекорди, не мисли за набиране на научна информация. Единственото, за което мисли, е, че иска да се върне обратно жив.