Всъщност,
като проверя датата, хрумнал ми е доста отдавна. Но пък днес си го прочетох и
си казах
"То това, дето съм го написал, е непреходно, значи
мога да го пусна и днес!”
И защото изпитвах определена вина към блога си, а чрез
него и към вас, моите читатели (дори бих казал нещо повече - моите
По-читатели), реших да се реванширам към него пускайки тази стара хрумка.
Структурираното общество с широка средна класа е статично.
В него е възможно някой да вземе ипотечен кредит, с добра лихва, за срок от
30 години. Една от сигурностите, които носи добре структурираното общество с
широка средна класа е сигурността, че кредитополучателя, ще бъде жив в
следващите тридесет години, за да може банката спокойно да си събере вземанията[1].
Естествено бъгове има, но с тях се борят здравното осигуряване,
застраховането, образователната система, пенсионното осигуряване, психиатрии,
затвори, полиция и други администрации.
Въпреки всички тях обаче, понякога се появява странният бъг „млад радикал
от средната класа на ниско ниво”, който взривява бобма сред тълпа напълно
невинни люде, за да убие един гражданин на обществото, който не харесва.
Специалистите от борба с бъговете обикновено заявяват, че същия е без теглен
ипотечен кредит, без здравна осигуровка, невписан удачно в образователната
система, без изгледи за пенсиониране, без застраховка, измъкнал се по неведом
начин от системите за психично здраве, административна репресия, социално
подпомагане, затвори и полиция - странно промъкнал се, въобще, в средната класа.
За сигурността на обществото е добре, младите радикали да се следят; да
бъдат карани да внасят здравните си осигуровки; да сключват застраховки
„Гражданска отговорност”; да получават заплата на 30-то и аванс на 15-то число.
Това би позволило сключването на договор за кредит – първо потребителски за
срок от три години, а после и ипотечен за срок от тридесет години. В случай, на
крайни отклонения, стабилното общество праща срещу младия радикал специалисти
по психично и психологично здраве, нарколози, социални работници и полиция.
Характерно за всички е че говорят едно: това е единствено възможната реалност,
другото ти се струва възможно, защото си болен престъпен луд, а със сигурност и
наркоман!
Днес, като
чета себе си от преди толкова години, си мисля: Въпреки че ние не станахме
общество със широка средна класа, проблемите с реалността си останаха същите. Разликата е, че Общество с Широка Класа Бедняци
се управлява чрез много по-битово насилие[2]. Страхът от силата в това
общество е по-голям. А Страхът да не те набият, струва ми се, е силно заложен специално у нас
- българите. Никой не иска да бъде набит (в това число и автора на тези редове).
И ето-ти-как, един човечец, демонстриращ, че е склонен към физическа разправа,
стана Министър-председател на Републиката.
Не са ни
клали турците, уважаеми сънароднико, страх ни е било - да не ни заколят.
[1] Чета този ред в деня след като се запознах, цялостно, с решение № 12/2012
на Конституционния ни съд. Отхвърлено бе искане на Омбудсмана (никога няма да
се науча да пиша тази дума!) да се обяви, привилегията на Държавата, Общините и
Банките, съдържаща, се в чл. 417 т. 2 от ГПК, за сдобиване с изпълнително
основание по един облекчен ред, за противоконституционно.
Като цяло,
с известни дребни редакционни забележки, съм доволен от правната логика
изведена от конституционните ни съдии. Съжалявам единствено, че правният дебат
предхождащ това произнасяне, бе насочен само върху Банките, но не и върху
другите два облагодетелствани субекта – Държавата и Общините.
[2] Тук заемам израза от чудесната статия но Евгени Дайнов в "Дневник" – „Битова
диктатура”
Няма коментари:
Публикуване на коментар