Моят Коледен постинг

Скъпи приятели,

годината неочаквано се изтърколи, и дойде време за моя Коледен постинг.

То, като гледам как бързо минава времето, само Коледни постинги мога да пиша. Писането трябва да кара автора да се чувства щастлив; не е ли време за щастие – не е време и за Писане.

А живеем в нещастни времена – трябва да си го кажем. Никога не съм си представял, че е възможно да достигнем до нивото на това безсмислие, което живеем днес; а има ли по-голямо нещастие от безсмислието.

И ето, ражда се поредният мрънкащ постинг на български език.

"Кому е нужен?" - питаме се - "Га че, тоз български език само за мрънкане го използваме!"

Ама и така не е…, защото и за друго използваме този език – за да се лъжем по използваме!

Ние българите сме големи лъжци – нека да си го кажем, честно между нас си;[1] и кой е най-голям Лъжец, на него най-се възхищаваме.

Най-голямата Лъжа на българите е нашата ЧЕСТност. Много сме докачливи на Чест. Не можем да си представим, че може да си представим, че някой може да е по-честен от нас.

Гърците ли? – Те са измамници! Сърбите – Лъжци; Румънците – Вероломни! А Турците?! - Ах, турците да не ти разправям какви са…

Ние, разбира се сме най-велики и най-честни! И затова живеем така зле – защото сме честни.

Това оправдание обаче си го ползваме и помежду си! Кой не е чувал, че някой е беден, неуспял и нещастен защото е честен човек. И всеки с това оправдава нещастието си.

Но пък, ако му падне случай, българина не се замисля много. „Пюя, аз на тази чест! Не съм най-алтавия, та Аз да изпусна тази възможност!“

Толкова на българина с честа и честността!

Но пък можеш ли да го съдиш?!

Че нали, ако изпусне тази възможност всички ще му се смеем; ще го сочим и тайно ще си шушукаме (ама тихо да не вземе да ни чуе): „Тоя е ебахти глупака!“

Идеалист! В българския език е тази дума е синоним на Глупак. И мисля си, горкият Хегел – българинът веднага ще му рече, че глупак, ако разбере, че е Идеалист (ама тихичко, да не вземе да го чуе Хегел, че кой знае тоя на кой е!). Но върне ли се в България българина няма да пропусне да се похвали, че сам Хегел го е видял.

Хитрец е българина, не е той глупав! Няма да каже нещо, с което да се злеПостави; и внимава да не злеПостави другите.

Мрази българина злепоставянето и зле-се-поставя всеки, който опита да каже някоя истина за него.

„Той ме мрази“ – си мисли българина и трупа злост как да си отмъсти; и ако не успее да го направи, казва на другите: „Това е щото съм честен.“

С пожелание за един по-честен български език през годината, наред с всичкото Здраве и щастие

Смелият анонимко

П.П.

Тези дни се забавлявам да чета Фауст на Гьоте по моята си метода (превод на Димитър Статков, издание Народна култура, 1966 – Библиотека за ученика).

Та влезнали Фауст и Мефистофел в Избата на Ауербах в Лайпциг (представих си го най-обикновена квартална кръчма) и сред шеги и закачки, и разни дяволии, Мефистофел им изпял следната песен 

(Казва, нова е и я е научил в Испания).

Живеел цар в палата,

той имал си бълха.

От маргар и от злато

по-скъпа му била.

Шивач извикал царят,

явил се той с поклон.

„Бълхата издокарай

ти с плащ и панталон!“

Но нека точно да крои,

ако главата му е мила,

че този панталон от свила

без гънка трябва да стои.

Във кадифе и свила

нагиздена седи.

Кръст златен покачила

и орден на гърди.

Министър пръв била тя

и станали завчас

там всичките й братя

все господа на власт.

И рицари, велможи

те хапели без срам.

Царица и госпожи

били в смут голям.

Но никой да убие

една бълха не смял.

А пък бълхите ние

убиваме без жал

---

[1] Разбира се по-интелигентните от вас веднага са се сетили за ония древен лаф със „Всички Атиняни са лъжци!“; но пък ще ги попитам, с оглед на Гръцката криза, която се вихри тези години, не викаме ли в един глас „Прав си! Така е, лъжци са!“