Шерлок Холмс и Еркюл Поаро.
Първият не забелязва красотата на една красива дама. Ясно структурираната му мисъл изключва емоцията. В истинския свят тя не съществува. Тя единствено е пречка замъгляваща точния поглед. Игнорирането на емоцията помага на Холмс да разреши случаите, пред които се изправя.
Вторият, напротив - изключително галантен, не пропуска да забележи красивите жени около себе си. Емоцията е навсякъде, целият свят е просмукан от нея. Тя е в основата на всичко. Градивният елемент на битието, от който изхожда всяко човешко действие или бездействие. Проследяването (изживяването) на емоцията помага на Поаро да разреши случаите, пред които се изправя.
Какво ли се е случило между Артър Конан Дойл и Агата Кристи?
Няма коментари:
Публикуване на коментар