За mushromok

В една друга страница mushromok направи възхитителен коментар на темата за границите и св. Антоний на Бош. Не мога да се сдържа и го пускам тук воден от благородна завист.

Изкушението на непознатото, което е извън природата му, извън неговото знание.
Изкушенията са породени от разделението, от определянето на “аз” и “вън от мен”, на “добро” и “зло”. От вътрешния конфликт, до което това раделение води. Конфликтът между любопитството и страха.
Този наш вечен стремеж към непознатото, както и всичко друго, си има две страни. Едната е желанието за удоволствие, а другата - жаждата за познание и разбиране. Стемежът да разчупим оковите на нормите като ограничения.
Страхът пък идва от самата класификация на “добро” и “зло”, каквато сме я определили в миналото. Страх ни е, че тя може да се промени, да се променят правилата, по които живеем. Страх ни е да не сгрешим, защото грешките не мосят морално удовлетворение.
Конфликтът между “Аз и светът сме съвършено дефинирана система” и “Бог не поставя граници”.
С всяко ограничение върви и вътрешен стремеж за доказване на неговата относителност.
Конфликтът изчезва, когато грешките се превърнат в уроци, злото в необходимост, а удоволствията - в нищо особено.
Това ми напомня за серия рисунки от ХІІ век в Китай, известни като десетте рисунки на воловаря.

Волът представлява „висшата природа”. В началото (Търсене на Вола) търсещият се впуска да търси нещо, което разбира съвсем смътно. После (Откриване на следите) той вижда по следите в собственото си съзнание първите свидетелства, че вол наистина има. След време (Първият проблясък) той постига първото непосредствено изживяване и вече знае, че волът е вездесъщ. После (Хващане на Вола) той се заема с напреднали духовни практики, които му помагат да се справи с дивата мощ на вола. Постепенно (Опитомяване на Вола) той постига по-неуловими, дълбоки взаимоотношения с висшата природа. На този етап търсещият се отучва да разграничава нещата, способност, която му е била полезна в по-ранните етапи. „Вече Волът е свободен спътник, а не средство за оран в полето на просветлението”
В етапа на просветлението (Яздене на Вола на връщане у дома), досегашният ученик, станал вече мъдрец, проумява, че дисциплините не са нужни; просветлението винаги ни е на разположение. След това (Забравяне на Вола, Сам със себе си и Забравяне на Вола и Себе си) той приближава още повече до чистото съзнание и открива, че няма такава личност – просветлен мъдрец. Няма просветление. Няма святост, защото всичко е свято. Невежата е свят. Всеки е мъдрец в очакване да се прояви.
В предпоследния етап (Връщане към източника) мъдрецът-търсач се слива със сферата, която поражда света на явленията. Появяват се сцени с планини, борови дървета, облаци и вълни. „Това последователно разрастване и смаляване на света не е фантомно, а проявление на източника”, казва надписът на рисунката. Но има и степен отвъд тази идилия.
Последната рисунка (Влизане на Пазара с помагащи ръце) поражда човешко състрадание и действие. Търсещият сега е изобразен като жизнерадостен селянин, който пътува от село на село. „Вратата на неговата къща е затворена и дори най-мъдрият не може да го намери.” Той е навлязъл толкова дълбоко в човешкия житейски опит, че не може да бъде проследен. Като съзнава вече, че всички мъдреци са едно, той вече не следва велики учители. Съзирайки във всяко човешко същество вродената природа на Буда, дори в ханджията и рибаря, той ги кара да разцъфтят…