петък, септември 24, 2010

Работата за която си мечтая

Вчера се разхождах из университета, когато се натъкнах на една каравана миролюбиво паркирана между сградите. Познах я веднага. Преди две седмици отново беше тук. Тогава тамън си бях свил цигара (тук пуша тютюн), държах я в ръка и попитах собственика на караваната:

"А имате ли секция на английски"

"Разбира се" - отговори ми той - "вътре на долния рафт".

Влезнах вътре и започнах да разглеждам различните книги втора употреба, които бяха изложени.

"Не се притеснявай, пуши вътре" - каза ми собственика на караваната като ми посочи пепелника на пода.

Вече знаех, че ще си купя книга, само не знаех коя.

Звучеше приятен джаз. Човека беше седнал на стъпалата и четеше някаква книга.

"Какво четеш?" - попитах го. Каза ми някакво име, което не бях чувал. Казах му това.

"Ами общо взето пише за нищо" - отговори ми.

"Когато човек пише за нищо, той пише за всичко" - усмихнах се аз и изтръсках пепелта от цигарата си.

"Ти го каза" - отговори ми той.

После говорихме още. За превода, за Достоевски, за книгите. Като изпуших цагарата си дръпнах една книга и казах:

"Ще взема тази."

"Добре" - отговори ми той, а аз му оставих 2 евро и понесох със себе си Aeneid на Вергил.

Когато го видях вчера, реших да не досаждам със присъствието си. Направих обаче една снимка и си помислих:

"Ей това е работата, за която си мечтая"



Няма коментари: