Вчера се разхождах из университета, когато се натъкнах на една каравана миролюбиво паркирана между сградите. Познах я веднага. Преди две седмици отново беше тук. Тогава тамън си бях свил цигара (тук пуша тютюн), държах я в ръка и попитах собственика на караваната:
"А имате ли секция на английски"
"Разбира се" - отговори ми той - "вътре на долния рафт".
Влезнах вътре и започнах да разглеждам различните книги втора употреба, които бяха изложени.
"Не се притеснявай, пуши вътре" - каза ми собственика на караваната като ми посочи пепелника на пода.
Вече знаех, че ще си купя книга, само не знаех коя.
Звучеше приятен джаз. Човека беше седнал на стъпалата и четеше някаква книга.
"Какво четеш?" - попитах го. Каза ми някакво име, което не бях чувал. Казах му това.
"Ами общо взето пише за нищо" - отговори ми.
"Когато човек пише за нищо, той пише за всичко" - усмихнах се аз и изтръсках пепелта от цигарата си.
"Ти го каза" - отговори ми той.
После говорихме още. За превода, за Достоевски, за книгите. Като изпуших цагарата си дръпнах една книга и казах:
"Ще взема тази."
"Добре" - отговори ми той, а аз му оставих 2 евро и понесох със себе си Aeneid на Вергил.
Когато го видях вчера, реших да не досаждам със присъствието си. Направих обаче една снимка и си помислих:
"Ей това е работата, за която си мечтая"
Няма коментари:
Публикуване на коментар