На какъв език мисля?

25.09.2010

Напоследък, от време на време, си задавам въпросът: "На какъв език мисля?" и се улавям, че съм спрял да мисля.

И днес пак така. На връщане от Айндховен спрях, за да хапна пред една църква на една пейка - осветена бе от слънцето и си помислих, че скоро дълго няма да има такава слънце. А и да си призная, не ми се караше повече това колело; вятърът ме бе брулил по целия път насам; уморено ми бе и исках да се постопля и да хапна това, което си бях взел в раницата за изпът - три яйца (добре сварени), няколко филийки хляб (открих защо тук, "в чужбина и хляб на ядат*" - защото е гаден!), резен холандско сирене (как се сдобих с него може да е обект на цял отделен пост) и бисквити (два пакета от ALDI).
И така, озовах се ръфащ сварено яйце и наблюдаващ околния свят. Много неща се случиха, чак не знам от къде да започна.
Първо, видях отсреща, как една възрастна дама полива цвятята на малката си градинка, в която бе превърнала верандата си. След като приключи това си занимание тя се прибра и повече не я видях.
После наблюдавах, как една също така възрастна дама премина по малкото площадче пред църквата бутайки един уред, който й служеше едновременно и за подпиране и за носене на разни неща**. Стигна до входната врата на сградата, която помещаваше градинката на предната възрастна дама, натисна някакъв бутон, по чиято команда вратата се отвори, а възрастната дама влезе безпрепиятствено в фоайето на сградата и повече не я видях.
"Аха," - заключих аз - "това отсреща сигурно е старческия дом!" - и започнах да се оглеждам за недружелюбни старци притиснени от факта, че точно пред техния дом съмнителен тип стои на пейка и ръфа нещо. Повече, обаче старци не видях.
Някъде по това време, по уличката се разминаха велосипедист и пешеходец. Миг след това пешеходеца реагира сякаш чак сега е осъзнал кой/коя е велосипедистът. Обърна се и започна да подвиква (дружелюбно?!) нещо. Велосипедистът с нищо не подсказа, че му обръща каквото и да е внимание, продължи си по пътя и повече не го видях. Това обаче, по никакъв начин не притесни пешеходеца, той походи малко и когато ме видя пред църквата, хапващ филия и ръфащ холандско сирене, се обърна към мен и ми каза нещо.
Аз нали, не разбирах какво точно ми каза, ама за да не си помисли, че и аз не съм го забелязал, му отговорих с повдигане на ръка и едно неопределено "Хай..."***, колкото да не разбере, че въобще не съм го разбрал и пешеходеца продължи по пътя си и повече не го видях.
Не мина много време и от горе по улицата се дочу шум и глъчка.
"Тийнейджъри" - помислих си аз и си пожелах, ако може въобще да не ме забележат, защото никога не съм как да реагирам на провокативните им въпроси.
С приближаването обаче "тийнейджърите" изведнъж се превърнаха група мъже и жени на средна възраст, част от които се бяха качили на три гигантски тротинетки, всяка от които можеше да побере поне петима души. Вярно, сега по петима души нямаше, но смятам, че дори и двама души на средна възраст возещи се на гигантска тротинеткта са достатъчно колоритна гледка - предния стоеше здраво стъпил на дъската с два крака и управляваше конструкцията, а задния, хванал с две ръце кръста на предния, стъпил с едниния крак на дъската, а с другия засилваше цялата нещо по улицата. Всичко това бе придружено от (доволна!?) глъчка, която не разбирах.
Тези, които не се бяха качили на тротинетките, вървяха забързано, подвикваха нещо и натискаха звънците по на къщите ("Сигурно искат да раздават някакви брушури" - помислих си аз). От къщите не излезе никой, но това не правеше никакво впечатление на групата, която се занимаваше предимно със себе си и дори не забеляза, как хапвах бисквити седнал на пейка пред църквата им.
В един момент, някъде на долу по улицата се дочу трясък, ходещите нададоха (доволен!?) вопъл и забързаха на там.
"Може би някоя от тротинетките се е изтърсила по уличицата" - помислих си аз, но не със сигурност, тъй като повече не видях никой от тях.
Когато отново настана тишина, погледнах към църквата, която изглеждаше напълно затворена и се улових, че пак си задавам въпроса:
"Абе, аз на какъв език мисля"
и че отново си отговарям, че май съм спрял да мисля.
-----------------------------------------------------
*Цитат от песен на група "НЛО", много популярна по време на "перестойката"
** Нещо като пазарна количка, ама като за по-възрастни.
*** Ей така, на човек може да му излезе име, че е нацист