Вестници

Вестниците загиват!

Сигурно е така. Чувал съм, че в последната фаза от живота си звездите стават големи, дори и за тяхните звездни величини и поглъщат всичко, което се изпречи случайно по пътя им. Може би същото се отнася и за вестниците... Може би.

Разнасянето на безплатни вестници е начин да се изкара някое евро в обстановка на непозната културна среда. Вестникът си е вестник - вратата си е врата и тези два константни елемента могат да ти помогнат, когато трябва да се закрепиш на нещо сигурно.

Холанците получават купища безплатни вестници.
Всеки божи ден изхвърлям в кофата си за хартия страници непотребни думи, лица, снимки и обещания (най-вече за най-добрата оферта, която небива просто така да се захвърля). И често като ги изхвърлям сещам за онзи рефрен на Пинк Флойд:

The Lunatic in in my home
The Lunatics are in my home
The paper holds their folded faces to the floor
And every day the paper boy brings more

Аз съм the paper boy и нося ли нося лица, които хората изхвърлят в кофите си за хартиени отпадъци.

- 600 броя! Като едното нищо съм ги разнесъл, г-н Вербел - казах аз, когато се цаних да весникарче.
- Някога работил ли си тази работа - попита ме той .
- Не, но съм работил куриер в една българска фирма - не излъгах аз
- Добре, но знай че няма да можеш да вземеш 600 броя на веднъж. Това са много вестници - каза ми той, а аз не му повярвах.

Приятели, знайте от мен 600 броя са МНОГО вестници. Това го разбрах още първия ден, когато взех определената си купчина и си казах: "Хм, защо пък да не мога да ги взема на веднъж? Я, как добре си се събират". Съмненията обаче ме обхванаха, когато гигантското колическво, което бях взел свърши доста бързо, а огромна част от района ми още не беше обходен. Една параноична мисъл навлезе през ухото ми, обхвана мозъка ми и скова цялото ми тяло:

"А да не би онази ЦЯЛАТА купчина да беше за мен?"

Оказа се взел съм 200 вестника, а още 400 чакаха щастливо своя час


600-те вестника които ме чакаха днес

Да се разнасят вестници не е тежко. Дори бих казал, че е приятно занимание. Мислиш си за разни неща и сам не забелязваш как машинално вадиш точния брой вестници, за точния брой къщи по улицата и ако някой случайно отвори вратата в момента, ти му се усмихваш, подаваш му вестника в ръка и той ти се усмихва и ти казва Dankjewel. Понякога те заговаря, а ти с усмивка обясняваш, че Холандския не е най-силната ти страна, но пък често се оказва, че английския не е неговата силна страна, но вие продължавате да се разбирате на някаква странна смесица от знаци и езици.

Не е лошо да си paper boy.

Трудно е превозването.

Понякога се чуствам като танк заплашен да рухне под собствената си нестабилност. Но се свиква и разбираш, че можеш да носиш и още и още.

Всичко може да се понесе


Колело натоварено с 200 вестника

Днес, цял ден валеше.
Водата накваси шапката и якето ми. Влезе под ръкавиците ми и проникна под половера ми.

След първите 200 вестника реших, че нещо трябва да се направи.
Отидох до един магазин тип "За един лев" пълен с китайски боклуци и след внимателно взиране открих един китайски дъждобран за 0.34 евро (имаше дори надпис на български).

Fit all size - чудно, точно като за мен, значи!

Облякох си го и продължих.

По едно време, тъкмо пуснах един вестник, когато от спрян автомобил една жена ми подвикна нещо.

- Какво?
- Искаш ли .... ...bal
- Ами аз не съм от тук и не разбирам
- А, добре искаш ли ......bal
- Ами искам, защо не

Въпросната не-знам-каква-си-бал се оказа нещо като поничка и беше още топла топла.
"Ама че добра жена" - помислих си аз - "да се възползваме от това преди да са загинали вестниците".


Нещото, на което добрата жена даде нещото като поничка