Тези дни в южната холандска област Северен Брабант тече карнавал.
Че това е нещо наистина значимо разбрах в Неделя вечерта, когато се прибирах към Тилбург.
Влакът постепенно започна да се пълни с хора облечени по - всевъзможно странен начин. Някои от така облечените хора кротко си стояха във вагона и разговаряха, но други вършеха съвсем налудничави работи - тичаха, гонеха се и крещяха.
На тилбургската гара, ме чакаше нова изненада. Обикновено чистите улици, този път бяха обсипани с всевъзмони буклуци - конфети, бутилки, а по тях вървяха всевъзможни костюми.
"Ясно, изпуснал съм голямо парти!" - с мъка отбелязах аз и облечен в сивото си ежедневие продължих по пътя си към къщи.
Но... (ех, каква красота има в "но-то")
...така се случи, че на 8-ми март карнавала не беше свършил.
На скъпите дами, ние, вежливите кавалери сготвихме безценна вечеря; а докато тя протичаше, у всички нас, бавно съзряваше идеята, че ще завършим празника на карнавалните тилбургски улици. Притеснението ми, че си нямам маска бе излекувано от Ахмет, който предложи да мине през мястото си и да подбере нещо подходящо за случая.
Аз получих най-подходящата премяна - перука на английски лорд.
Карнавалът е хубаво нещо. Маската също.
Позволяват ти да се бъдеш пълен глупак и да не ти пука от това. Това изживяване е много лековито, защото, съгласете се, рядко си го позволяваме.
Да си пълен глупак, на който не му пука е priceless!
Тогава можеш да пееш с все глас "Ik wil sex met die kale" и подскачаш от крак връз крак.
Няма коментари:
Публикуване на коментар