Да помислим Добро за Премиера Борисов или един текст, който не беше публикуван от три редакции

Скъпи приятели,

преди известно време вдъхновението ме бе обхванало и, знаете, като човек го обхване Вдъхновението той започва да прави странни и непривични неща.

Лично мен, като ме тресне почвам да пиша в чудния си тефтер, който ползвам за дневник. Пиша с молив.

Радвам се сам на себе си, когато съм вдъхновено треснат.

Та, преди известно време пак бях така (което е някакво обяснение за появата на този текст). На следващия ден пренесох думите от тефтера в един doc. файл и щастливо го загледах.

- Аз съм гений! - казвах си на ум и от очите ми почти се стекоха сълзи.

И тъй като всеки гений трябва да бъде моменталически обнародван аз веднага са заех с задача да си намеря трибуна.

Първо, използвайки съвременната комуникация изпратих текста за одобрение в една редакция. Беше Петък, а пък аз, сигурен в успеха си, едвам дочаках до Понеделник, за да отворя страницата на редакцията и да се насладя на възторжените коментари на читателите си.

Кофти Понеделник обаче - не само нямаше нито един коментар, но дори и великолепното ми произведение не беше побликувано. Вместо това получих похвала, че е било така добро, че не можело да се публикува.

Е, works for me, разбира се че гениалните произведения, по правило, не се публикуват.

Реших да не се отказвам обаче и изпратих текста си на още едно място. От там обаче дори не получих отговор. "Възможно е да са заринати с имейли от най-различни гении и поради това да не са ме оценили" - въздъхнах.

Накрая, реших да ползвам връзки и изпратих текста в трета редакция. И... о Боже!... получих отговор! Но той бе така формулиран, че издаваше истинска досада от написването му, така че обещанието, че ще помислят, обсъдят и т.н. рязко контрастираше с обяснението, че точно в момента са много заети.

Реших, че три е добро число.

Ще си публикувам текста и ще го споделя с Вас, моите верни читатели (които, както съм имал възможност да отбележа, за мен са нещо повече от читатели, те са по-читатели) и да не го мисля вече.

А самия текст... Самия той започваше така:

Да помислим Добро за Премиера или какъв съвет бихте дали на г-н Бойко Борисов, ако бяхте негов верен и безкористен съветник

Скъпи читатели, тези дни, толкова много хора се изредиха да дават акъл на Премиера Борисов, че самия той изглежда като изпаднал в пълен маразъм получавайки удари от всеки, който е решил да го удари. Нищо чудно, че националния фолклор вече изобилства от лафове, колко често Премиерът мени мнението си по даден въпрос и как добре е ако преди да се вземе отношение по даден въпрос да изчакаме премиера да се изкаже поне три пъти по него. За да се включа и аз във всеобщия хор, ще се опитам да си представя себе си, като верен и безкористен съветник на г-н Борисов и да проверя, какъв ли акъл бих му дал тогава.

Сигурно бих го попитал (риторично?):

Объркан ли сте г-н Борисов? Чувствате ли се на кръстопът? Оказа ли се реалната политика, занятие по-сложно от колкото сте предполагали преди? Не се притеснявайте, това е нормално; Вие, г-н Борисов, не сте нито първия, нито последния, който преживява такава драма. Във вас няма нищо уникално, най-обикновен човек на ужасно отговорен пост.

И след това ще продължа:

Ако искате съвета ми, г-н Премиер, то ще ви кажа: Излезте с обръщение към нацията. Поискайте от телевизиите 10 минути, не повече. Вярвам няма да откажат да Ви сместят сред натоварените си програми. В това обръщение, г-н Борисов, кажете на Нацията, че сте на кръстопът; че решението, което се иска от вас, е твърде тежко за понасяне, дори за вашия голям гръб; че отговорността е твърде голяма и не смеете де вземете това решение сам. Помолете нацията за съвет.

Разкажете й как сте слушал спора на двамата си министри – господата Дянков и Трайков; как всеки от тях има своите доводи; как всеки е убеден в правотата на политиката която Ви предлага; и как Вие, въпреки че сте доктор на науките, не сте сигурен, коя от тези две политики ще бъде правилна.

Обяснете на нацията, че Вие, като уважаващ народа си Премиер, не желаете да го изложите на опасност чрез своето незнание, несигурност или (не дай Боже) тщеславие; и затова я молите за помощ.

Поискате, чрез Министерския съвет (вярвам, той няма да ви откаже), Народното събрание да свика национален референдум (вярвам и то няма да ви откаже). Напомнете на Народното събрание, че правомощията му при свикването на референдума са широки и го помолете, конкретно за този, да включи следното условие:

Спорът да се води между господа министрите Дянков и Трайков, които в месеците до гласуването да имат възможност да свободно да убедят нацията в своята правота (чрез медии, диспути, събрания; лично или чрез посочени от тях експерти). Вие, г-н Премиер, обещайте да не взимате отношение през това време (трудно е, но трудностите правят политикът Държавник).

Помолете Народното събрание да остави последния ден преди гласуването, като ден за размисъл (защото важно е нацията да може да преспи една нощ преди да реши какво ще прави следващите 50 – 100 години).

Обяснете, че на сутринта, след като бъдат обявени резултатите, ще благодарите за работата на загубилия министър и ще приемете оставката му (нищо лично, просто Vox populi), а спечелилия ще продължи, заедно с Вас, да следва волята на народа.

Кажете това на нацията, в тези поискани от телевизиите десет минути и знайте, то ще свали от крехките ви рамене натиска, на който сте подложен днес от всички страни, но най-вече отговорността за следващите 50 – 100 години от историята ни. Освен това, сигурен съм, това ще повиши шансовете ви за следващите избори – а да бъде преизбран честно е позволена мечта на всеки политик.

Но все пак, г-н Борисов, на Политика не може да му е леко (знаете го вече). На вас лично ще оставя най-тежката задача: Трябва да измислите сам въпроса, на който Ние ще трябва да отговори с „Да” или „Не”. Поемете тази отговорност лично и единствено Вие, защото само Вие знаете, какви съмнения и несигурности имате в спора между двамата Ви министри.

Благодаря, че ме изслушахте и позволете на вашия верен и безкористен съветник да напусне кабинета Ви.



Както виждате, скъпи мой читатели, нищо и никакъв текст, само дето три редакции не му обърнаха внимание, което го прави специален в моите очи.

Благодаря на достигналите до тук

П.П.

Между другото бе писан преди президента Първанов да предложи глупаво измисления си референдум