Симион Патеев в своя блог, Наблюдател, е направил репортаж за това как служители от 01 РПУ - СДП ни защитават от натравяне с неконтролирана от министерството на здравеопазването хранителни продукти - къпини и магданоз. Освен, че са опасни за здравето на потребителите извършителят на това деяние сериозно накърнява бюджета на Столична община като не заплаща дължимите такси за разрешително за продаване на пазар.
Ето какво разказва и самият извършител за случката:
В блога си Симион съжалява, че се е самоцензурирал и не е снимал озлоблението, с което защитниците на реда ритат импровизираната сергия на бабата. Успокояващото нещо, което бих могъл да му кажа, е че страха се преодолява бавно и че това е процес, в който човек се развива, а не е качество, което просто се придобива.
Както и да е! Не за това искам да пиша тук.
По-важния проблем е че както и да го гледаме полицаите ще кажат, че изпълняват служебните си задължения и ще бъдат напълно прави. Бабата няма разрешително за нищо и полицията е длъжна да направи това, може наистина да са били груби, но дори и за това не ги упреквам - те са били груби, защото са се чувствали виновни. Изпитали са вина, защото знаят, че от човешка гледна точка правят свинщини. Никой не обича да бъде лош от човешка гледна точка, ако ще и целия закон да е зад гърба му, защото законът не е човек, той е само човешко изобретение - несъвършено.
Какво е решението?
Решението е да приближим закона до човешката гледна точка. Едва ли някой ще отрече, че не е необходимо една баба да си вади сто и десет разрешителни, за да продаде едно бурканче къпини и три китки магданоз.
Това е безумно, а безумното е нечовешко.
Хилядите разрешителни, които трябва да се вадят за каквато и да е дейност не обслужват хората, обслужват институциите.
Институциите не са хора и нямат човешки качества.
Държавата трябва да се намесва колкото може по-малко в живота на хората - колкото повече намеса, толкова повече безчовечност.
Държавата не е човек.
Powered by ScribeFire.
Няма коментари:
Публикуване на коментар