За късмета

Зевс е повелителят на древногръцкия пантеон, но какво е направил, за да заслужи това признание... Спасил е братята и сестрите си изядени от баща му Кронос. Но кажете ми каква е неговата заслуга... Той просто е бил един късметлия, тъй като на майка му Гея и е писнало да търпи безумията на параноичния си съпруг и най-сетне, след толкова време е успяла да преодолее страха си от него и да се поддаде на майчини чувства, като вместо да му даде добре сложено току що родено богче, му връчила увит в пелени камък (изречението стана малко дълго, но твърдя, че ако се прочете няколко пъти в него ще се открие смисъл).

Така изводи:
1. Кронос не е бил параноик, както навярно го е укорявала съпругата му, а ми е бил съвсем разумно действащ като е изяждал децата си. Извод за това правя от факта, че първото не изядено от него дете го е свалило от власт, както се е и опасявал. Ако не е била самоинициативната постъпка на Гея, най-вероятно името Зевс е щяло да остане само като суха статистика (нещо от сорта И изяде Честия, и изяде Деметра, и изяде Хера, и изяде Хадес, и изяде Посейдон, и изяде Зевс и изяде...)

2. Зевс не е бил нещо повече освен късметлия. Ако е имало две оцелели деца на Кронос и едното от тях, а именно е победило баща си то може да кажем, че едното е по-силно от другото, но след като първото оцеляло дете сваля баща си от власт, то може да кажем, че всяко едно би могло да бъде на негово място. Трябвало му е само късмета майчинското чувство на Гея да се задейства при него. Късметът не зависи от късметлията, така че той не може да бъде горд с него.

3. Семейните отношения на древногръцките богове са сложни и заплетени. Факт, който не подлежи на доказване, но пък Франсис Гоя е нарисувал една чудесна картина по повода.

Голям късмет имам, че съм се разминал.