За въпросите и отговорите ... на Alf

Някаде, в един по-стар пост, Alf пише:

Кажи някой друг от многото си въпроси, че тези не са ми интересни ;)р
и да те питам: защо умът обича да задава въпроси? и да търси отговори? и какво всъщност търси в края на краищата?
Тук няма да изпълня първата му молба, а именно, няма да кажа друг от многото въпроси. Защо? Защото идея си няма от другите въпроси в този момент. Не знам и защо умът обича да си задава въпроси. А, и защо търси отговори, също не знам! Какво търси? - от това идея си нямам!!

Друго обаче ми се пише тук, и то за въпросите и отговорите, може би силно инспирирано от въпросите на Alf. Някъде, в "Зен и изкуството..." е казано, че отговорите на всички въпроси са в света около на (цитатът ми е толкова свободен, че дори не си помислям да сложа кавички). Затова, аз не давам отговори, те са извън моята власт. Във властта ми, обаче, са въпросите. Аз задавам въпроси и се озъртам на около, за да получа отговорите.

Аз съм човек.

Мога да разтълкувам всеки, но не и себе си. Тук обаче има каламбур: Тълкувам себе си по околните, а за да познаеш околните гледаш себе си.
Околните са светлината, на която се оглеждаш. Понякога е ослепителна, понякога мъждукаща. В двата случая, обаче, не позволява да се огледаш напълно. Налага се са свикнеш с светлината, за да виждаш.

Аз съм човек. Какво знам за себе си? Това е въпросът!