Разходка до Айндховен

Вчера беше неделя - божи ден - та реших да се разходя до Айндховен, който се намира на около 30 километра от тук. Разбира се имах и едно тайно намерение - да разгледам центъра и ако смелостта ми стигне, да застана на един ъгъл и да попея.

Това ми намерение се сблъска с един проблем: какво да поставя, за да ми хвърлят стотинки преминаващите минувачи. Мислех за някаква картонена кутия, но не намерих подходяща в къщи, затова реших да яхна чудното си колело пък да му мисля там.

30-те километра взех за около 2 часа, време, което прекарах чудесно слушайки първо Freak Power, а после далеч по лиричните Mundi Domini, като през цялото време пеех колкото глас имам и сигурно съм огласял чудната велоалея свързваща Тилбург с Айндховен.

Пристигайки в Айндховен намерих гарата, вързах колелото си, за да знам после къде да го открия. Разходих се по претъпкания център и огледах как са колегите. Влезнах в един магазин наблъскан с хиляди стоки и там открих една чудна паничка да 75 евроцента и една малка покривчица от Индия за 1,2 евро. Взех ги решил напълно проблема с това, къде да ми бъдат хвърляни парите.

Разходих се още малко, свалих си очилата и застанах на една пейка...

Не посмях да запея с пълен глас. Дълбокият инстинкт да не бъда забелязван надделя у мен и затова само леко си тананиках, разглеждайки тези напълно непознати хора, които минаваха покрай мен. И докато си тананиках сред тази навалица се чувствах добре и си казвах: "Е, може пък да успея да попея следващия път. Дано времето да е хубаво! Амин"

По пътя на обратно реших да мина през Best - малко градче на близо, ей така за разнообразие. Стигайки там изведнъж усетих глад. Видях една поляна, метнах колелото си, разгънах новата си индийска покривка, поставих пласмасовата си купичка и на малки хапки, които дъвчех дълго и преглъщах с удоволствие, изядох евтиния кекс, който си бях купил за изпът. Когато кексът ми омръзваше си хапвах от едно добре сварено яйце.

Мислех си за Киркегор и за неговите "Страх и трепет" и докато хапвах мислено благодарях на Бога, че е избрал Авраам, а не мен, за да изпита вярата му, защото знам, че на този изпит бих се провалил. И си мислех, че вярата е нещо, което не придобиваш един път завинаги, а е процес на постоянна борба със себе си, за да приемеш, че светът е напълно безсмислен, че няма никакво рационално обяснение за него, че всяко рацио е погрешно...

Ей такива неща си мислех на онази поляна и после продължих по пътя си слушайки Transatlantic и пеейки с все глас по велоалеите Холандия се чувствах добре.

А после, точно видях лампите на Тилбург (на холандски между впрочем е "Тилбурх" с едно провлачено, гърлено "х") и усетих, че нещо не е както трябва. Погледнах назад и видях спуканата си задна гума. Благодарих на бога, че това ми се случи толкова близо до крайната ми дестинация, слезнах и забутах колелото си към къщи.




П.П.
Днес, сутринта ремонтирах гумата, като за всеки случай си купих и по една нова вътрешна и външна на общата сума от 1,5 евро. Усмихнатия продавач ми подари и едно ключе за колело, след като му се оплаках, че нямам нито едно, а пък той ми се оплака, че не му е останало нито едно за продаване.