Party

Вчера в къщи се състоя малко парти. Целта му, както някой отбеляза, бе да стопи ледовете. И разбира се, тъй като аз съм един топъл човек, така се получи, че станах главния виновник за събитията.

А те събитията протекоха в следния ред. Самотата ме бе завладяла в сряда и в опитите си да се справя с нея си казах: "Ще взема да поканя някой на гости утре..." А то, да поканя, да поканя, кой да поканя, освен обичайните заподозрени - Ицо и Иво - знам, че няма да ми откажат!

С тях се запознах още на третия ден. Така се получи, че ни сложиха в една група студенти, които, за по-лесно, бяха развеждани на етапи из града. Ицо, разбира се е българин, но нормален. Иво е един много висок словак (по негови думи нормално висок). Лека по лека, започнах да се виждам с тях, да си говоря за най-нормалните неща и въобще да извършваме най-нормалните за Холандия дейности.

Та за тях двамата нямах никакво съмнение, че ще посетят моето парти за стопяване на ледовете.

Така се получи, че бях застанал пред Р-сградата, където се провеждат лекциите по Governance and Institution of the European Union, когато видях Ицо да се приближава със Златина. Казах им:
- Хайде след след лекциите да се видим някъде, да пием по бира и въобще да си по приказваме.

А Ицо отговори:
-О, аз съм за!

А Златина:
-Ами и аз съм принципно за, ама да видим къде.

- Ще го обсъдим след това - казах аз и последвахме професорът по Governance and Institution of the European Union, г-жа Линда Зенден.

С професор Зенден, почти от първия час имаме принципен спор. Нопоследък даже забелязвам, че всъщност лекциите ни се развиват на основа на този спор. Обикновено тя започва лецията си изписва някакво странно заглавие (Comitology; New Open Method of Co-ordination; Does the Treaty of Lisbon contribute to the development of (good) governance as an interpretative legal concept, in Dworkin’s treelike way as described by Curtin and Dekker и т.н. и т.н.) и започва до говори така сякаш не забелязва, че в предмета, който преподава има фундаментален проблем!

- Не бях евро-скептик, когато дойдох тук, но този предмет със сигурност ще ме направи - отбеляза веднъж по този повод словака Иво, който има изумителната способност да казва ясно и просто много сложни неща и често цитира Швейк, като с голямо удоволствие изброява видовете алкохолни питиета споменати там.

- Все пак, струва ми се професор Зенден, че в ЕС има ужасно много идеология - споделих наблюденията си с нея още първата лекция - и наша задача е да установим какво стои отвъд нея.

Професор Зенден не е глупава. Още следващата лекция тя използва термина "идеология" и ме посочи на аудиторията, като човека който го е предложил. От тогава с интерес наблюдавам, как все повече и повече мои съкурсници, използват в дискусиите ни тази иначе добре забравена дума.

Последната лекция на проф. Зенден, беше за Good Governance така както се разглежда от White paper от 2001 на Комисията - както виждате, заглавие напълно сбъркано и неясно. Встъпителните думи на професорката не премахнаха това усещане у мен. Тогава настъпи момента на дискусията. Но каква дискусия е възможна по нещо толкова неразбираемо?

Професор Зенден попита:

-Липсва ли нещо тук, в този White Paper на Комисията? Какво липсва при това Good Governance?

Настана неловко мълчание. В такива моменти чувствам, че проподавателя има нужда от мен - студента идиот! И за да помогна, след известно изчакване се обадих.

- Липсва! При цялото това описание на Good Governance, Комисията е пропуснала да обясни какво е Bad Governance, а едното без другото не може. Защо Комисията през всичките тези години говори за Good Governance, но не и за Bad Governance? Това е странен факт.

Това, смятам, отприщи дискусията и аз бях доволен.

Но стига за това. След лекцията се отправихме към нас и убедихме и Елица да дойде, а докато се убеждвахме към нас се приближи Ерик - той е странен, зализан холандец, който обаче, с няколкото си изказвания по време на дискусии ме бе убедил в доста набитото си око по отношение политическото устройство на обществото. Не ни трябваше много, за да го навием да дойде.

В къщи обявих, че ще имам гости и всички са поканени. Получи се едно малко приятно party. Преди това Ерик се изяви като чудесен гид по отношение на предлаганата в магазина бира. Беше толкова убединелен, че си купих четири различни бутилки и установих, че беше прав. В разгара на купона Ерик ни обясни причината за прословутата холандска толерантност:

- Да ти кажа, ние холанците не сме толерантни. Това което от вън ти изглежда като толерантност всъщност е един първичен прагматизъм. И знаеш ли, от днес имаме едно крайно дясно правителство, с доста рестриктивно отношение към чужденците! Това е притеснително! Не за чужденците, разбира се - казах ти не сме толерантни, не ни пука за тях - притеснително е за нас самите! Този избор показва, че в обществото ни се извършва една качествена промяна и от прагматични ставаме непрагматични. Защото само липсата на прагматизъм, може да обясни крайния национализъм. Почнахме да мислим за чужденците, а не за нас самите.

Аз пък му разказах тезата си за Party.

- Виж пък аз на какъв извод се натъкнах. Как се е променила съвременната идеолгия. Първата седмица тук, повреме на т.нар. Walcome Week, почти всяко изречение съдържаше думата Party. Тук парти, там парти, всичко е парти. Това не е голяма промяна в сравнение с преди 20 години. Тогава всичко пак беше Party, само че беше Социалистическа Party, Комунистическа Party, Консервативна Party и т.н. Дори не променихме думата, само започнахме да я разбираме по друг начин. Ето на това му се вика идеология.


Въбоще прекарахме чудно. А на сутринта, оказа се, че Ерик е преспал със съквартирантката ми Мелани (и тя е холандка), с което показа, че нещата с загубения прагматизъм на холанците, въобще не са чак толкова зле, колкото изглежда на пръв поглед.