Из разговорите ми с Рафаел Хифлодеус

Преди много, много години се запознах с един пътешественик на име Рафаел Хифлодеус. Постепенно станахме близки приятели, а аз бях искрено впечатлен от дълбоките му познания за страните, които бе посетил, както и от интересът му към тяхното обществено устройство. По онова време, както и днес, повечето пътешественици, завръщайки се у дома, разказваха за всичко друго - огнедишащи дракони, морски чудовища, хищни растения, гигантски птици - но не и за управлението на хората, а ако някой се сещаше да разкаже, то бе по-скоро като любопитен факт, без дълбочина и без интелект.

Хифлодеус не беше такъв пътешественик. Казваше, че дракони бил виждал само в Китай - пазели ги от огън, защото били хартиени и лесно пламвали - но пък императорът им наистина бил отговорен за случващото се в империята като по време на суша, наводнение или друго бедствие понасял лично срама, да признае пред представителите на цялата си империя лошото си управление и неразбиране на насоките на света.

Тези разкази гарантираха на Рафаел почти пълната липса на слушатели, но пък това се компенсираше от интимността на обстановката, в която аз и Питър Жилес – един фламандски търговец – можехме да задаваме всякакви въпроси и свободно, без страх за главите си, да правим всякакви забележки. Ах, времена, как бързо минахте! Но да не мислим с мъка за миналото - то се проявява в настоящето.

Един ден казах на Рафаел:

Скъпи Рафаел, вие трябва да потърсите служба в някой кралски съвет (по това време Европа навлизаше в епохата, която по-късно щяхме да наречем Абсолютизъм. На краля се гледаше като на прогресивна сила, подпомагаща да се премахне феодалното раздробяване, за което се застъпваха старите поземлени аристокрации. Това бе бурно време и не малко сладкодумни авантюристи успяваха да станат много близки кралски съветници без какъвто и да е гръб - единствено с помощта на своите думи. Така че предложението ми към Рафаел да стане кралски съветник беше съвсем естествено. Той твърдеше, че е португалец, но за него основно витаеха слухове. Носеше се с доста екстравагантни дрехи, така че имаше всички шансове да успее в политиката).

На предложението ми той отговори:

Скъпи Анонимко, вие бъркате дълбоко и за мен и за самата работа като съветник. Аз не съм толкова квалифициран, за колкото ме мислите, а и да бях, многото работа, с която бих се натоварил като такъв не би донесло ни най-малко подобрение за обществото като цяло.

Да започнем дори само с това, че повечето крале се интересуват много повече от военни науки – за които не знам нищо, а и не искам да знам - отколкото от похватите на мирновременното управление. Те са далеч по-загрижени за това как на всяка цена да спечелят нови кралства, отколкото как да управляват настоящите си кралства добре.

Освен това, личните съвети на владетелите са или твърде мъдри, за да се нуждаят, или твърде високомерни, за да приемат, съвет от някой друг – въпреки че, разбира се, винаги са готови да се подмажат на кралските фаворити, съгласявайки се и с най-глупавите неща, които казват. Но това е разбираемо, естествен инстинкт е да бъдем очаровани от собственото си произведение. Затова и гарванчетата са такава радост за родителите си, а маймуната смята децата си за превъзходни във всяко едно отношение. Така че в един съвет бих се изправил срещу група хора, които са дълбоко предубедени срещу всяка чужда идея или при всички положения, биха предпочели своите идеи пред чуждите. Представете си, ако в такава компания предложите една политика приета някъде другаде, или политика, за която можете да цитирате исторически прецедент. Какво би се случило? Членовете им биха реагирали сякаш професионалната им репутация е заложена на карта и сякаш биха изглеждали като глупаци до края на живота си, ако не изкажат някакво възражение срещу предложението. Дори да ги оборите за всичко, накрая ще достигнете до последната им твърдина. Ще ви кажат: „Нашите деди са били велики, а кой сте вие да оспорвате тяхната мъдрост?” И тогава ще се облегнат на столовете си сякаш са казали всичко по темата, защото би било най-великото бедствие, ако някой бъде заловен да е по-мъдър от дедите си! Въпреки, че да си кажем честно,тези съвети с готовност променят най-значимите решения на предците си. Наскоро,например, чух че в Англия съвета обявил краля си за глава на църква твърдейки, че нещата винаги са били такива!

А аз, за да не изглеждам глупав пред него му възразих:

Но скъпи Рафаел опитайте тогава да станете фаворит на Краля, в този случай съветите ще слушат всичко, което говорите.

А той се усмихна и ми каза:

Ако кралят ме избере за фаворит, вероятно, при цялото си презрение към фаворитите и съвършената им глупост не ще устоя на изкушението, но докато не бъда избран за такъв няма какво да правя. Фаворит се става по милост, а не по заслуги.

На тази гравюра от XVIв. в долния ляв ъгъл сме изобразени аз и Хифлодеус, който ми разказваше за различни страни и тяхното управление