Из разговорите ми с Рафаел Хифлодеус - Ноландия

Един ден, преди много много години бях в Антверпен по задачи. Вярно рутинни, но ги вършех с удоволствие. Трябваше да преговарям за увеличение на квотите за износ на вълна - основната суровина на тогавашния ми господар. Година преди това в опит да изнуди фламадците, той бе забранил износа на вълна за техните пазари - действие доста глупаво, защото вълна можеше да се намери от доста места, а фламадските пари - само от едно. И все пак, тъй като мажеше да предложим истински дъмпингова цена не се съмнявах в успеха на мисията си.

Радоста обаче ми изваше от другаде - сърцето ми копнееше да се видя с Питър Жилес, за разговорите с когото копнеех истински през двете години на раздяла. Щастието ми обаче беше истински пълно, когато разбрах, че по волята на щастливата съдба, по същото време в дома му гостуваше и Рафаел Хифлодеус - португалският пътешественик-философ, когото познавах от предното си пътуване до Фламандия. Него вечер, той ми разказа за Ноландия - страна в южните морета, обитавана от смели и разумни люде. У мен се бе зародил вече плана да дойде в служба на господаря ми и отново му подхвърлих идеята, че трябва да преглътне от гордоста си и да започне малко по малко да работи за общото благо.

Казах му:

Все си мисля, че ако превъзмогнеш неприязанта си към дворцовия живот, твоите съвети наистина биха били от неоценима полза за обществото. Дори, мисля си, че твой дълг, като почтен човек, е да участваш в управлението. Добре знаеш какво казваше приятелят ни Платон - Обществото няма да достигне щастливото си сътояние, докато философите не станат управници или пък самите управници не започнат да изучават философия. А помисли си само, колко далече e щастливото състояние на нещата, след като философите днес дори не могат да дават съвети на управниците.

На това Рафаел ми отговори:

О, философите далеч не са толкова зле. Бих казал, че те биха били доволни само да дават съвети - и в действителност, не малка част от тях вече го правят публикувайки своите работи - но хорота на власт не се опитват дори и само да прочетат това. И несъмнено това е, което Платон е имал предвид. Той е разбрал, че царете още от детинството си са заразени с лоши идеи и не биха приели философски съвети, освен ако самите те не станат философи - това научи самият той от опита си с Дионисий. Представи си, че започна да говоря на владетеля за закон по някаква по-чуствителна тема, или пък се опитам да прогоня от съзнанието му отровния бацил на на лош закон. Какво смяташ би се случило. Лично аз мисля или ще бъда изхвърлен или пък ще ме сочат с пръст, като фигура за посмешище.

Опитай се да си ме представиш във Франция, на пример. Участвам в свръхсекретна среща на кабинета. Председателства я самият крал. А около масата са се събрали всички учени експерти съветници. И всички те с настървание дискутират начините и средствата за решаване на следните проблеми: 1. как може, Негово Величество да запази властта си върху Милано като едновременно с товаполучи обратно Неапол в ръцете си? 2. Как да превземе Венеция и с това да завърши подчиняването на цяла Италия? 3. Как да установи контрол върху Фландрия, Брабант и накрая върху цяла Бургундия? - за да не споменавам другите страни, в които той вече е нахлул в собствените си мечти.

Единият от господата предлага договора с венецианците да остане в сила само до толкова, до колкото това е удобно за Краля. Той ще трябва да ги поеме под своето покровителство и дори да им предложи част от заграбеното, като разбира си винаги ще може да си го поиска обратно по-късно, когато вече е получил каквото е пожелал.

Друг пък предлага да са наемат германски наемници и да се подкупят швейцарците. Четвърти иска да се предразположи Свещената Римска Империя с известно количество злато дадено лично на императора. Пети мисли, че може би би било мъдро Негово Величество да подобри отношенията си с краля на Аргон и в знак за мир да му предложи Кралството на Навара - което, така и така не му принадлежи. Шести пък вече предлага владетелят на Кастилия да бъде примамен на френска страна с обещание за брачен съюз, а междувременно някой от неговите придворни да започнат да получават годишна заплата срещу на подкрепата им за този съюз.

И разбира се, следва най-чепатия въпрос - какво да се прави с Англия? Е, очевидно първата крачка е да се организира мирна конференция, която да завърши с тържествен договор за съюз, ненападение и добросъседство, което не значи абсолютно нищо, просто с други думи, да ги наречеш приятели, но да мислиш за тях като за потенциални врагове. Затова и е необходимо Шотланците да бъдат държани в постоянна готовност за инвазия при даден знак, в случай, на най-малко съмнение по отношение на намеренията на Англия. Добре би било също така да се насърчат тайно - защото според клаузите на договора не може да бъде явно - някои английски благородници в изгнание с претенции към трона. Това би дало на негово Величество допълнителен коз срещу Краля на Англия, на който в по принцип не може да се вярва ни най-малко.

И в този момент, когато всички тези могъщи сили са били задействани, и тези достойни господа създават противоречащи си един на друг планове за действие, се изправям аз, малкият Рафаел, и предлагам една напълно противоположна политика. Съветвам краля да забрави за Италия и да остане в къщи. Казвам му, че Франция вече е достатъчно голяма, за да може сам човек да я управлявана както трябва и че не е необходимо повече да се притеснява за придобиването на нови територии.

И тогава му разказвам за един инцидент от историята на Ноландия - страна на североизток от Антигомските острови. По силата на някакъв древен брак, краля на Ноландия мислел, че има наследствени права върху друго кралство и поради това започнал война. В крайна сметка победил и получил така желаното официално признание на наследствените си права, но само за да открие, че въпросното кралство е точно толкова тежко за управление, колкото за завладяване. То било под постоянни заплахи от вътрешни бунтове и от външни агресии. Затова краля трявало непрекъснато да воюва - или за да защити новите си поданици или пък за да ги усмири. Ноландия била в постоянна мобилизация, което постепенно започнало да я разрушава. Цялото богатство на народа излизало извън страната, а хората губели живота си, за да платят сметката на нечии болни амбиции. Условията у дома били като точно като по време на войната. Това понижило моралните стандарти и укоражило хората да убиват и грабят. Закона вече не респектирал, защото вниманието на краля било разделено между две кралства и той не можел да го концентрира достатъчно добре върху нито едно от тях.

Виждайки, че тази безнадежна ситуация може продължи до безкрай, ако не се направи нещо, ноландците в крайна сметка се решили на следните действия. Предложили на краля, изключително учтиво и по ненараняващ достойнството му начин, сам да избере, кое кралство желаел да задържи.

"Не можеш да ги задържиш и двете" - обяснили му те - "защото сме твърде много, за да бъдем управлявани само от половин крал. Да сте крал, не е почасова работа. Изисква цялото ви време, защото службата на краля е двадесет и четири часова".

И така, краля бил накаран да се откаже от новото си кралство в полза на един свой приятел - който между дургото бил изхвърлен от там скоро след това - и да се съсредоточи изцяло върху старото си.

Аз също, ще припомня на френския крал, че дори и да започне всички тези войни и създаде хаос във всички тези страни, той накрая ще открие, че е разрушил себе си и е унищожил своите собствени хора за едно нищо. И поради това ще го посъветвам да се концентрира върху кралството завещано от предците му, да го направи толкова красиво и проспериращо колкото са му силите, да обича своите поданици и да заслужи любовта им, да живее сред тях и да ги управлява с благост и да се откаже от идеите си за териториални разширения, защото и без това има да работи твърде много, за да поема още. Ще му припомня, че величието на едно кралство не се измерва по големината му, а по благосъстоянието на поданниците му.

Кажи ми, скъпи Анонимко, каква би била реакцията на този мой съвет?

Аз повдигнах рамене, почесах си главата и му казах:
Да си призная, вероятно ще те сметнат за пълен идиот

А той ми отвърна
Да, дори няма да си направят труда да ме екзекутират.