За това колко е лесно да биеш падналия

Това по-горе е изпълнението на Миро на Евровизия 2010.

Да си призная тотално изпуснах от очи тазгодишния конкурс. Вярно, все нещо стигаше до мен като информация, но нито гледах телевизионите предавания, на които избрахме песента, нито пък гледах самата Евровизия. Едва днес, заинтригуван от масовата блогова истерия, показваща ми как за пореден път сме се представили зле, реших да видя самото представяне - наистина ли е било толкова лошо и струва ли си и за това да ме е срам, че съм българин?

Признавам, много трудно намерих самото изпълнение от Осло, при това (както се вижда) от белоруската телевизия, а не от българската. Какво да кажа, Миро си е Миро. И тук не е нещо различно от себе си. Нито по-добре, нито по-зле. Но ми стана някак мъчно за човека - дал е всичко, което по принцип дава от себе си, но пък как се обърнала палачинката - преди за същото казваха, че е страхотен, а сега, че бил фалшиво пеещ гей. Сигурно изпитва усещането на човека, чиито фантазии са отнети с едно махване на ръката и изправил се пред реалното. Само дето и това не е реално - просто се е включило обратното на фантазията - кошмара. Гол, самотен и оплюван, човек отново не вижда истината за себе си.

Тук естественото ми чувство към падналия се включи и реших да му кажа -

Споко, човече и това ще мине точно както и славата!