Смъртта - Интродукция

Скъпи приятели,
и тук както и в стария си блог мисля да продължа добрата традиция да превеждам неща, които ме интересуват.

Днес ще ви представя проф. Шели Кейгън - преподавател в Йеил, занимаващ се с философия.

Как попаднах на него? Ами както винаги случайно. От една страница (която вече дори не помня, коя е) минах през друга, а тя ме насочи към трета, която пък от своя страна ме насочи към сайта с отворените курсове на Йеил (сега като го написах това изречение се сетих, че за да стигна до там всъщност проследявах една дискусия добре ли е университетите да качват лекциите на преподавателите си в интернет).

Стигайки веднъж там, нещата вече придобиха по-предвидима насока. Склонността, която имам към философията естествено ме накара да потърся този предмет, а там, оказа се, има само един преподавател - Шели Кейгън.

Само един, но пък на каква тема - Смъртта.

Ако има нещо сигурно на този свят, това е смъртта! А нали човек е склонен да търси сигурността, т.е. той естествено се отправя към смъртта си. Да, двамата с професора Кейгън сме завладяни от тази тема и въпреки, че той явно ще ни убеди, че тя не е лошо нещо и не е страшно нещо, все си мисля, обаче, че той е по-завладян от нея - в противен случай едва ли щеше да преподава размишленията си за нея в Йеил. А защо ще бъдеш така завладян от нея, ако тайно в себе си не изпитват почти непреодолим ужас от нея?

В началото подходих с просто с интерес към Кейгън, но този интерес сравнително бързо премина във внимание и стоене на щрек.

Първо, очевидно той застава на противоположни на моите позиции - докато аз разглеждам смъртта като на преход към безсмъртието, което я прави интересна в очите ми, той явно я смята за края и спокойствието му към нея идва имено от този край. И двамата обаче стигаме до едно общо, твърдяно заключение - няма причина да се страхваме от смъртта.

Второ, за разлика от другия професор, който съм превеждал - Славой Жижек, струва ми се на Кейгън липсва естествеността. Някой от студентите му го бе нарекъл - дребен човечец, не бих се изненадъл наистина да е такъв. Едини близък приятел направо ми каза: "Ми, че този човек просто се опитва да изглежда по-млад". Замислих се дали аз бих го наричал Шели - както ни призовава в началото, или бих предпочел проф. Кейгън. Стигнах до заключението, че поне на този етап езикът ми не би се изкривил, за да го нарека само Шели - по-естествено би ми било да го нареха професор Кейгън.

За момент се замислих, дали да не захвърля цялата работа, но пък едно негово изречение се бе загнездило в главата ми:
If you want to, you could think of this class as one big hypothetical.

Реших да се влкюча, до колкото ми е интересно, в тази хипотетична ситуация. До какви изводи ще достигна за смъртта, ако ако не се осланям на никакъв религиозен авторитет. Това е условието, което той постави. Добре, приемам, нека с проф. Кейгън, или Шели да поиграем, пък ще видим до къде ще стигнем.

Ще се опитам в течение на лекциите да разгадавам посочената в конспекта литература, но за това по-късно, а сега:

Дами и Господа,
скъпи читатели и почитатели,
приятно ми е да ви представя интродукцията в Смъртта, проведена на място, където повечето от нас няма да стъпят, защото, както разбираме, стъпването там е на цена 40 000 USD на година.