Ултра-мега-депресийка с позитивен край

Скъпи приятели, преди няколко поста ви обещах следващия ми пост да бъде:

една ултра-мега-депресийка, която може да смачка и най-твърдите от вас.

Така се получи, обаче че забравих за обещанието си. Просто се изплъзнало от главата ми. Днес изведнъж се сетих, рекох се: Абе, ти не беше ли подготвил една утра-мега-депресийка специално за своите читатели.

Отворих черновите си и я видях. Ми, че то въобще не било ултра-мега-депресийка, дори бих казал обратното - текста завършваше оптимистично! Да се таковам у главата, не мога една депресия да изкарам като хората, все на оптимизъм ме влече. Но обещаното е обещано, ето ви това, което успях да измъдря тогава:


Една мъка имам да ви изповядам, приятели, все още изпитвам трудност да заобичам всички ви, затова ще простя, ако някой не ме обича. Аз също не обичам всички. Но пък ми се е случвало да заобичам най-странни чешити.

И тук, ако се обадеше дремещия, недоучил психолог у мен щеше ви каже, че:

Причината за това явление е твоята незадоволеност. На теб ти липсва чешитщина и за да запълниш тази своя липса ти търсиш чешита у своите приятели!

Като чуя дремещия недоучил психолог у мен веднага ми идва да му счупя главата.

Забелязвате ли сте, приятели, че така се изразяват даскалиците.

Много мразех даскалото. Въобще не можех да разбера какво точно се изисква от мен. Защо ни се повтаряше да търсим знание, а аз знание в даскалото не намирах. Какво ли щеше да каже психолога у мен, ако не се плашише, че ще му счупя главата? Какво съм искал да запълня, когато не съм намирал знание? Е, надявам се, че го търся още и, за да ви се похваля, според мен напредвам. Колкото повече пораствам толкова повече не мога да разбера света и толкова повече смисъл не откривам, което значи че съм на прага на фундаментално откритие, с което да запълня пълната пустота!

Благодаря за вниманието.