На кой му пука

Тези дни, уморен от даване на скрити послания, завоалирани в публично оповестени думи, се чувствам поизпразнен от съдържание.

Сковава ме страхът, че всичко е свършило, а още съм жив.

Дали се изразих ясно в това, което исках да кажа?

Но какво исках да кажа? Дори не си спомням. Останало е усещането, че съм искал да кажа нещо важно и значимо. Нещо, което ме е запленявало и ме е карало да подскачам от радост, удоволствие и щастие.

- Откраднали са ти мечтите! Ама само на теб ли? - попита веднъж един приятел друг приятел. Въпросът изхвърча от устата му с такава сила, че другият приятел се попипа за главата и го погледна с укор:

-Заболя ме копеле!

Малко по - късно установи, че всъщност не му пука.

"Много е гадно да не ти пука" - изпълзя от ухото му една подла мисъл.

- Ти ли ме тровиш проклетнико! - тихо й прошепна той.

Загубих ли нещо?

- Да, загуби пространството си и остана на саме със себе си, сиреч - изгуби се.



Това магично-депресивно словоизлеяние, което внимателно съм отграничил с курсивен текст, ми хрумна преди малко. Същото представлява моя внезапна хрумка. Всяка хрумка има свои позитивни, дори бих казал, свой Добри качества.

Затова и първото ми предложение към вас, като мой верни читатели (дори бих казал, повече от читатели - По-читатели) ще бъде следното: Моля ви, научетеме как да се радвам на всяка моя Хрумка! Това, бих казал, ще допринесе максимално за по-добрите ни взаимоотношения, което е вярна крачка към постигането на едно добро, справедливо и обичано от своите членове общество.

Защото, приятели мои, какво общество бихме били ние, ако не го обичахме? А може ли да се обича обществото, ако не обичаш всеки участник в него? Защото, съществува ли общество без участници? А нашето общество приятели сте вие, моите читатели, и аз, вашият...

Тук, друзя, стигайки до това многоточие аз спрях и се замислих. Казах си:

"Но какъв съм им аз на тях?" Да кажа "Вашият писател? - Не върви някак, мен са ме учили да бъда скромен и честен. И са ме учили, че Писателят е един сериозен човек, който пише. И като пише, от самото начало знае какво ще се случи в романа му. И знаейки всичко това, с трудолюбие и упорство, всеки ден той следва ясната нишка на своята мисъл и пише ли пише, за да стигне до нас, неговите читатели, мъдроста, с която иска да ни залее. И като се замисля, не мога да ги излъжа, че съм писател. Нямам никакво упорство, а за трудолюбие да не говоря. Обаче, не мога да отрека, че съм пълен с мъдрости. Значи все някакъв трябва да съм им!

Да взема да им напиша: "Вашият автор"?! ... Еее... Не. Той автора е само един, можеш ли да се кръстиш с неговото име. Добре поне, че е с много имена, та което и да си вземеш няма да сбъркаш. Не,... не става да напиша "Вашият автор". Авторът е и трудолюбив и мъдър.

И тук, като разбрах, че не става да напиша и "Вашият Автор", поставих многоточието си и ви написах това обяснение.

Най-важното да се обичаме, другото все са многоточия.

Благодаря за вниманието
Ваш Смел Анонимко


П.П.
За следващия път съм ви приготвил една ултра-мега-депресийка, която може да смачка и най-твърдите от вас. Не я изпускайте!