Знаете за отколешният ми интерес към лайната.
Тези дни Глигуна например ми каза: "Когато започнеш да живееш в селска къща разбираш, че въпросът какво да правим с лайната е основен".
Това разбира се нямаше как да не ми напомни за Славой Жижек, който в една своя лекция каза почти същото изречение.
Слушах и Бъдхеда, който, като зрял и кипял, обясняваше на Льольо: "Първите две неща, които трябва да решиш установявайки се на едно мясно са: 1. От къде да намеря вода?и 2. Къде да изхвърлям лайната си" .
Да, не е случайно че Водоснабдяването и Канализацията вървят ръка за ръка. И вижте какво ми хрумна като написах това изречение: В абривиатурата "В и К", човекът е отразен като съюза "И" - фокусът на водоснабдяването и каналицазията!
Но да се върнем на лайната. Днес пътувах спокойно в трамвая и попаднах на следния текст от Умберто Еко:
Клекнах, в плътната следобедна тишина, нарушавана само от гласовете на птиците и песента на щурците, и си свърших работата.
Silly season. He read on, seated calm above his own rising smell*. Човешките същества обичат миризмата на собствените си екскременти, но не и миризмата на чуждите. Всъщност те са част от тялото ни.
Изпитах онова древно удовлетворение. Бавното движение на сфинктера сред цялата тази зеленина извикваше в главата ми объркани предишни преживявания. Или това е инстинктът на вида? В мен има толкова малко индивидуално и толкова много от вида (имам памет на човечеството, но не и на човек), че може би просто изпитвах удоволствието, вече изпитано от неандерталците. Те сто на сто са имали по-малко памет от мен, не са знаели дори кой е Наполеон.
Като свърших, се сетих, че би трябвало да се избърша с листа, това беше сигурно автоматизъм. Но носех вестника, откъснах една страница с телевизионните програми (бездруго бяха от преди половин година, а пък и в Солара нямаше телевизор).
Изправих се и погледнах фекалиите си. Хубава навъртяна купчинка, още димяща. Боромини. Явно стомахът ми беше в ред, защото е известно, че човек трябва да се притеснява само ако фекалийте му са много меки или пък течни.
За първи път виждах лайното си (в града сядаш на тоалетната чиния и после веднага пускаш водата, без да гледаш). Наричах го вече лайно, както мисля че казват хората. Лайното е най-личното и най-тайното нещо, което имаме. Останалото могат да го знаят и познават всички: изражението, погледа, жестовете. И голото ти тяло също, на морето, при лекаря, докато се любиш. Дори мислите ти, защото обикновено ги изразяваш, или пък другите ги отгатват от това как гледаш или когато показваш, че си смутен. Разбира се, има сигурно и тайни мисли (Сибила например, но после се бях издал отчасти пред Джани и кой знае дали и тя не е усетила нещо, може и да се омъжва именно заради това), но обикновено и мислите се показват.
А лайното не. Освен за един много крътък период от живота, когато е още "ако" и майка ти ти сменя пелените, а после си е само твое. И тъй като моето лайно в момента не е много различно от това, което съм произвеждал през отминалия живот, ето че в този миг се сливах със самия себе си от забравените времена и преживявах за първи път нещо, което можеше да се слее с безброй други такива предишни преживявания от времето, когато като дете съм ходел да акам в лозето.
*цитат от Ulysses на James Joyce
Замислих се, че за да разберете напълно текста на Еко е добре да направя вметката, че това са размислите главният му герой от книгата: Тайственият пламът на Кралица Лоана (издателство "БАРД", 2006, превод Нели Радонова). Главният му герой е загубил паметта си. Не семантичната (той помни всичко което е чел за Цезар и и цитира стихотворения, откъси от книги, данни от енциклопедии), а автобиографичната: не знае името си, не познава жена си, чуди се дали красивата му помощничка му е била любовница, яденето, пиенето и срането за него са принципно нови изживявания.
Но да продължим за лайната. В един филмите, от които съм бил истински впечатлен (Ten Canoes) темата за лайната не беше подмината:
И тук, както при Еко, лайната ни издават. От една страна те са вход на чуждия в тялото на човека. От друга, чрез безотговорно изхвърленото лайно се поставя в опасност цялото племе, защото никое племе не е в безопасност, когато един от членовето му е с "открадната душа". Лайната са отговорност, която не бива да се пренебрегва. Телесно здраве и социум са поставени в връзка с изпражнението. И ето необходимостта за създаването на длъжността "отговорник по лайната", а от там ВиК е просто продължението на същата мисъл.
И разбира се, говорейки за лайната не мога да не завърша със Славой Жижек. Него няма какво да го коментирам, той говори сам за себе си:
В заключение: Смятам че по-често трябва да мислим за лайната. Това е пътя за постигането на едно по-справедливо общество.
Няма коментари:
Публикуване на коментар