понеделник, юни 28, 2010

Рефлекция върху Бъговете и съвети върху рефлекцията

Бъговете! Технически термин навлязъл в езика ни за да означи проблем в компютърна програма.

Какво знаем за проблема?

Наричаме проблем ситуацията, когато програмата не реагира на дадените от нас команди по начина, по който очакваме. Това разминаване между очаквано и получено наричаме проблем.

Неусетно, за да означим някакъв проблем в някаква ситуация започнахме да използваме думата "Бъг" и всеки започна да я разбира по някакъв начин и да я разпростира в живота. Думата "Бъг" обаче не можеше да избяга от началото си - компютъра. С използването и за други сфери на живота тя носише в себе си и компютърната асоцияция в тези сфери. Така изведнъж, започнахме да виждаме обществото като софтуерна програма и ненарочно, без конкретно намерение, почти на шега, затърсихме програмистите, хакерите, вирусите и всички подобни функции свързани с Бъговете.

Но софтуер ли е обществото?

Бъгът започна да се появява и в човешката психика. "Този се е Бъгнал!" - казвахме за някой, който ни изглеждаше бъгнат.

Но софтуер ли е човешката психика?

Неправилна ми изглежда тенденцията да създаваме нещо - компютърната програма например - след което да се опитваме да обясним себе си чрез асоциация с това, което сме създали, след което да се опитваме да приложим върху себе си методите и средствата, които прилагаме върху създаденото от нас с аргумента, че ние сме като създаденото.

Не! Обществото не е софтуер, точно както и човека.

Но ето тук стигам до въпрос, на който не мога да отговоря еднозначно - човек ли създава обществото или обществото човека. Значи е време да спра



Това, читателю беше моята рефлекция върху Бъговете. Рефлекцията започва от първата дума. Заглеждаш се въру нея и изведнъж мисълта ти започва да те носи на някъде. Важното е да се разбере, че рефлектиращия не може да определи ни наймалко на къде да отиде мисълта му. Приложената върху мисленето воля е спряла рефлекция. Никога не може да си сигурен каква ще бъде последната дума при рефлекцията. Сигурен ли си или пък искаш ли тя да те отведе до определена дума то тогава извършваш доказване, а не рефлекция. Рефлекцията не доказва нищо!

Ако ви се случи рефлекция много е важно да запазите пълно самообладание. Не изпадайте в паника - помнете да рефлектираш е най-характерното качество на човека. Без рефлекция човек щеше да е животно.

Различните случай, в които съм се слбъсквал в практиката си се убедиха, че огромен процент от рефлектиращите хора се притесняват от чувството за несигурност, което тя носи. Тази несигурност идва от незнанието къде ще ги отведе тя, каква ще бъде последната дума. Срахът от рефлекцията е страх от скок в нищото. Някой наричат това нищо като тъмнина.

Запомнете добре - нормално е да ви е страх да подскочите в тъмното. Знайте обаче, че съществува разлика между физическата тъмнита, на която придаваме психическите си страхове и нищото, в което се скача при рефлекцията. Наричаме нищото тъмно, защото не може да си представим "нищото". Това не бива да ни обърква - нищото не е тъмнина.

Рефлекцията в нищото винаги отвежда там, където не си бил. Това също е чест повод за смущение в рефлектиращия. Но бих дал съвет този феномен да се разгледа под друг ъгъл - чрез рефлекция може да се избяга от всяко място.

Разбира се има хора запленени от рефлекцията. Често за тях се казва, че хвърчат във въздуха. Въздух е друго име, което ползваме, за да означим нищото. Това обаче не бива да ни обърква - нищото не е въздух.

Знайте, всеки който лети каца по един или друг начин, освен ако не е събрал огромна гравитационна маса - в този случай не той каца, а кацат върху него. Бъдете сигурни в едно - нищото няма маса!

При рефлекцията се достига момент да загуба на смисъла. Това не бива да ви плаши, загубите ли смисъла значи вече вашия скок в нищото е завършил и сте се върнал в реалноста. Огледайте се, вижте какво се е променило и подскочете отново.

Знайте няма правилна и неправилна рефлекция. Нищото не е нито правилно, нито неправилно, то е нищо.

Рефлекцията е оглеждане на нищото.

Приятно прекарване.

2 коментара:

Анонимен каза...

Истинкия бъг е, когато нямаш никаква рефлексия към това, което случва наоколо. Стоиш в ступор, наоколо е нищо и нямаш никаква идея как да излезеш от него.

Смелият анонимко каза...

Великолепна рефлекция върху написаното - благодаря. Това есериознен Бъг