петък, юни 25, 2010

Признание

Днес бях на рождения ден на Мето. Да си призная честно въобще не прекарах зле.

Всъщост, като сме започнали да си признаваме нещата, да направя още едно признание, за рождения ден на Мето разбрах още вчера, когато скайпът ме извести за събитието. И за да бъде историята по пълна иска ми се да ви призная още нещо - когато скайпът ме извести за събитието, останах скептичен към него - Та, кой в днешно време дава тази информация на Скайпа си.

Добре ама, случи се тъй, че на свечеряване Скайпа ме извести, че метовия брат - Бале - ме търси по някакъв повод. Поводът беше, за да ми каже, че Ицо, Данчо и Лазар (все библейски фигури като го погледнеш) ще са на рождения ден на брат му и внимателно да ми обясни точното местоположение на това светско събитието. И за да съм безкрайно искрен към вас, ще трябва да ви призная - Бале не трябваше да ме увещава дълго, за да разбера, че мястото ми е точно на този рожден ден.

Та казах ви, въобще не прекарах лошо и ако ще си говорим истината, дори бих ви признал, че даже си прекарах много добре. На входа се сблъсках с "небезизвестния Жорката", който съвсем искрено ми се зарадва.

Веднага след това засяках Лазар. Той беше много доволен да ме види. Разменихме си обикновените любезности, с които човек се опитва да напипа пулса на парти, в което тепърва се присъединява. В последствие Лазар отиде да седне при съпругата си. Малко след това неочаквано за всички на Лазар му стана лошо и целия пребледня. Наложи се жена му, посъветвана от близките си приятели, да го изведе навън, за да подиша чист въздух. Така го и заварих пред заведението (бях излезнал да се разходя, за да подишам и аз, а небезизвествия Жорка дойде да ми прави компания). Реших че в случая само остроумието ми може да помогне. Казах му:

- Тоя па пребледнял все едно, че ще ражда.

След като Лазар си отиде си поговорих с Ицо - с него все има какво да си каже човек. Той беше много щастлив, казвайки че се чувства истинско отворено копеле тъй като на Лазар му станало лошо в следствие на неговата лингаба. Появи се и Данчо, който беше много щастлив, че книжката му била взета от известно време. Каза ни:

- От както ми взеха книжката се видех у пари.

Всички дружно пийвахме за метово здраве, а накрая любезния домакин ни даде и по парче торта. Мето опита да си тръгне, за да използва транспорта който любезно му предоставиха негови гости. Лично успях да го разубедя, казвайки му, че пйването на още една бира на този кръгъл рожден ден не е никакво прегрешение, напротив, дори бих казал е похвално занятие.

Добре си похротувах с всички, с които ми се хротуваше. От време на време се заслушвах в музиката, която с ръка на сърцето трябва да си призная, че ми харесваше.

Всички накрая се разделихме по живо по здраво.

Добре изкарах днешната вечер.

Няма коментари: