Превод на защитата на еретика Пиер Рошо, произнесена на съдебния процес срещу Катарите през 1235 г. проведен в френския град Нарбон

От известно време изучавам латински, което ми позволява да чета интересни съдебни книжа от средновековието. Това пък от своя страна ми позволява, да ги представям на българската общественост и по-специално на вас.
Следващата реч е хубава и разумна, но не помогнала на Пиер Рошо да избегне кладата. Все пак, не може да отречем факта, че в благодарение на този съдебен процес, завършил с изгарянето на Пиер Рошо имаме и тази прекрасна реч. Ако не му се беше случило това, мислите на този забележителен мислител (а според жена му - непрокопсаник, който попаднал на лоши другари) щяха да изчезнат завинаги.


...Питаш ме, ваше величество, да ти разкажа, за това, каква е била нашата църква. Ще ти кажа. Истината търсехме в нашата църква. Събирахме се и си говорехме, кой докъде е стигнал си разказвахме. Деляхме себе си на последователи и на съвършенни. Но да ти кажа, по нищо нямаше да ни различиш. Ние обаче се различавахме. Всеки добре знаеше кой къде е. Защото между последователите и съвършенните стоеше пътя – Неговия път. Всеки от нас беше някъде по него. Съзнавахме кой къде е и никой не се опитваше да лъже другите къде се намира. Беше безсмислено. Защо да твърдиш, че се намираш някъде другаде, като всички останали знаят къде си. Искрени бяхме, царю, и се чувствахме добре.

Съвършените се оповаваха на Него и това ги правеше безумно смели. Те изцяло бяха излезнали от нашия свят. Само Любовта ги свързваше с него. Съвършените, царю, не бяха хора – бяха изпълнени с човечност. Това е обич необяснима, тя може само да се преживее. Нищо друго не ги свързваше с нашия свят. Така, царю, те ни напътстваха, и знай това беше добро напътствие – никой не иска да избяга от такъв господар. Защото господарят, царю, напътства. Води те по пътя, нали това означава напътствие. Робуването на такъв господар е спокойствие и сигурност. Ако видиш съвършен, царю, можеш и да го вземеш за луд, но не обикновен луд, а такъв, който не можеш да спреш да слушаш. Разбираш, кой е съвършен. Това е всичко, което мога да ти кажа за съвършените царю.

Трябваше да постоиш сред тях, обаче, и осъзнаваш, че тяхната смелост не се учи, тя е дар божий. Велико успокоение ти носи това прозрение. Освобождава те от тежки окови – оковите, навсяка цена да бъдеш като тях. Свободата да нямаш задължението да бъдеш като тях. Разбираш, царю, че не това е пътя на съвършените. Това знание, царю, е пътуване към съвършенството. Това прозрение те кара да се оповаваш на Него. Тогава забелязваш, че околните започват да се отнасят към теб като със съвършен, но освен това и чудесно да разбираш, че не си съвършен, виждаш всички свои връзки с този свят – децата, къщата, храната, земята, стоката – оставени за всеки случай. Но, Той е милосърден, царю! Не очаква чудеса от теб. Ако, някъде има чудо, то не е от теб, то е от Него. Какво спокойствие носи това усещането - че не правиш чудеса и че никой не очаква от теб да правиш.

Така разбираш мястото си в църквата, царю – някъде по-средата. Понякога повече съвършен, понякога повече последовател. И никой от нас не иска повече от другите. В нашата църква, царю, всеки беше и последовател и съвършен и всеки знаеше кой е последовател и кой съвършен. Основното ни оръжие беше истината. Но царю, не онази вековечна, велика божествена истина, а нашата си, обикновена човешка истина – искреността. Това ни помагаше да се различаваме без никакви знаци – нямахме корони, или шевици, или златни накити, или специални дрехи. Нямаш нужда от знаци когато си искрен към ближния. Тогава и една риза ти стига. Това те кара, царю, да се чувстваш щастлив. Съвършените, царю, са щастливи, а по щастието и нещастието човека различава доброто от злото. Свята, царю, е общността, в която се чувстваш щастлив, демонична е, тази която те прави нещастен. Затова мога да ти кажа искрено и без злоба, твоята общност е зла – кара ме да се чувствам нещастен. А знаеш ли защо, царю? Защото ме съдиш. Съдията знае повече. Но, царю, досега неуспя да ми покажеш нещо повече от това, което знам - че си силен и много хора ти се подчиняват. Но ти не си съдия, царю. И въпреки това, всячески се опитваш да ме накараш да те призная за такъв. Това насилие, царю, ме отблъсква от твоята общност и ме прави нещастен – защото нещастен е този, който се сблъсква с демоните и тяхното царство. Единствено от страх, мога да те нарека съдия, царю. Но ще бъда ли искрен с теб в страха си от теб?! Неискренността ще ти причини нещастие. Ще се почувстваш зле, защото сам няма да си сигурен в своята истина. А несигурния в истината си, царю, е нещастен. В църквата не се влиза нещастен, в нея няма страх. Църквата, царю, е словото между нас. То трябва да е искрено, за да знаем, кой къде е по Неговия път – между последователите и съвършенните. Аз, царю, не искам да се чувстваш зле, затова съм искрен към теб – ти не знаеш повече от мен и не си ми съдия. Аз не съм от твоята общност. Твоята църква е зла. Тя измъчва членовете си. Питаш ме, как го прави? Всеки от членовете й измъчва другите, защото всички го измъчват – лъжат се един друг. Дори сега да ти призная, че си прав, ще те измъча с това признание. Винаги ще се чувстваш несигурен в правотата си, защото не знаеш, дали не съм го направил от страх. А какво велико мъчение е тази несигурност. Ти най-добре знаеш, царю, къде не си сигурен, а ако твърдиш, че във всичко си сигурен, то тогава си толкова глупав, че не можеш да бъдеш цар. Съдията, царю, не може да бъде несигурен. Тази несигурност ще го накара да сбърка, а какво правосъдие е сбърканото? Не царю, ти не си съдия, ти си човек.

Ето това исках да ти кажа, царю, и да те помоля да ни пуснеш. Не ни преследвай, няма да ти правим зло. Може наистина царството ти да изчезне, властта ти да погине, но това няма да стане по наша, а по божата воля. А ако си толкова сигурен, че грешим, то пак ни пусни. Бог мрази грешните и ще ги унищожи, защото е казано „Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени”. Не бъди съдия, царю, не заемай мястото на Бога – грях е. Покай се и се смири. Това е, което исках да ти кажа царю и съм чист пред съвестта си.