Какво си е помислил Аймери ІІІ - Велик висконт на Нарбон, преди да осъди еретика Пиер Рошо на смърт чрез изгаряне

Така НЕ МОЖЕ да се говори пред цар, той е владетел на всички и всички ТРЯБВА да се съобразяват с това положение. Дори да е сбъркал, дори да не е прав, грешката му трябва да се посочи по по-заобиколен начин, с намек някакъв – той, царят, разбира от намеци. Не може всеки, когато си поиска да дърдори каквото му скимне – някой трябва да има властта да каже СТИГА. Някой трябва да бъде достатъчно отговорен и да разбере, че нещата трябва да имат край – те, НЕ МОЖЕ да са безкрайни. Хубаво си поприказвахме, на всички ни беше интересно – ДА ТАКА Е – но трябва и да НАПРАВИМ НЕЩО, иначе само си говорим. Тази отговорност е ГОЛЯМА и тя не може да бъде подигравана, за нея ТРЯБВА да се говори с уважение. Единственото уважително говорене е сериозното говорене. Този някой е НАИСТИНА важен и именно заради това, той трябва да бъде уважаван. И на него трябва да му се говори сериозно. Не може, разни там... тимтири-минтири. Това е сериозна работа бе, хора! СЕРИОЗНА... Вие разбирате ли какво означава сериозна работа. НЕ МОЖЕ да се шегувате с тези неща. Така никаква работа не може да свършим, а работата все пак ТРЯБВА да се върши, защото НЕ МОЖЕ всички да излезем от този свят, НЕ МОЖЕ всички да сме съвършени. Някакъв ред трябва да има... Не може така безредие. Така се е получило, че именно АЗ съм този някой. И върху мен е паднала ЦЯЛАТА отговорност да кажа край. СТИГА с приказките. И затова пред мен не може да се държат по ТОЗИ начин. Тези хора пречат на реда. Не аз искам да ги премахна, редът ме ЗАДЪЛЖАВА. Аз искам да си говоря с тях, но има и други, ПО – ВАЖНИ работи и тези работи ТРЯБВА да се вършат. Бях безкрайно искрен към теб, ПРИЯТЕЛЮ, и затова те ОСЪЖДАМ на смърт. ТИ НЕ СИ ПРАВ и това е окончателното ми решение.